Тя беше актриса…
Добра актриса
във фарса,
наречен живот.

Играеше роля,
след роля,
след роля –
дванадесет пъти на ден…

Нощта я заварваше
изтощена и
гола,

отлюспила всичкия срам

от последната
сивкаво-блудкава
роля,
преди да потъне в сън изтерзан…

А в него -
спаружени чайки
прелитаха
вяло

на фона на черен екран…

С беззъба усмивка
се хилеше
времето
спряло,
натъпкано
в
стъклен буркан…

 

                      А.Матова                          07.07.2012                                      Bxl              
                        The Hand Refrains: 1875-78 - Sir Edward Coley Burnes-Jones
    1833 - 1898
 

Бароково е, с внимание към детайла!
От светлото към тъмното, без обещание за връщане.
Поздрави, Ани :)

Малко късче от реалността.

Дори от буркана, времето спира ли? Бягство няма, няма!

Началото малко ми напомня на "Той беше добър ученик..."

хареса ми бароковия ти стих.
прегръдки.

Артистизмът се крие в детайла:) Ама толкова е тъпо да играеш все роли. Лошото е, че като играеш себе си никой не иска да ти вярва...Някога доста отдавна и аз мислех, че е важно да можеш да играеш, но сега съм само един тъжен клоун, кво да се прави...

Поздрави

Той беше другар, добър другар, но....

ме изключи от листата на приятелите ...

И за теб!

Сигурен съм че....Можеш да играеш себе си и се получава чудесно Ани :)

В живота минаваме през различни функции, които наричаме роли. Но има и неща което сме скривали от публиката и когато те искат да излязат на сцената не винаги успяват...няма изключения...може би само децата...те няма какво да вадят допълнително и са най добре ...а ние , големите носим болки и разочарования, раздели и изневери, мъчни избори или наложени решения... и се опитваме да ги облагородим със собствените си мисловни търсения...
Благодаря ти за доверието.

Приятелите /ми/ са във Фейсбук... :)

Винаги си много оригинална с идеите си, Ани!
Поздрави!

Радвам се, че мина...