Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2013 23:16 - Сказание за Дракона
Автор: ishchel Категория: Поезия   
Прочетен: 553 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.02.2013 23:18


На остров незнаен, в далечна страна,

живяла Принцеса прекрасна –

на Крал всемогъщ – най-добра дъщеря

и на майка чаровна, но властна.
 
                                 
С коси от лъчи и снага от кристал,

омайвала земните твари.

В очите й чуден блясък блестял,

а пък устните – морски корали…

За нейната хубост на длъж и на шир

се носели  чудни предания,

и рицари млади – от сой и от род

разказвали тези сказания.

А принцове горди, от далечни страни

се стичали тук на рояци,

поне да я зърнат или  пък при късмет,

дори да поискат ръката й.

От ранни зори, редели се те

пред вратите на Царски палати,

а  в късната вечер, с подбити нозе,

поемали пътя обратен….

Че стария Крал не бил будала

и своята щерка любима,

не давал той, ей -тъй, току -така

на някой от тази пасмина -

надути и горди, без капчица свян,

бездушни и алчни създания.

Той знаел – ще дойде за нея Юнака избран

От древните тайни сказания….

Във влажната сянка на древна гора

сред папрати, хмел и коприва,

в  дълбоката паст на една пещера

 спотайвал се Змеят невидим.

Деня  си прекарвал във мързел и сън -

похърквал, тресял пещерата.

А нощем излизал от нея навън,

за плячка - на лов под Луната.

Разпервал широко той свойте крила

и литвал високо в простора…

Летял  без да спира във унес и плам

Нагоре, нагоре, нагоре…

Той  искал да стигне самите звезди

и факел от тях  да запали,

да стопли душата си, да  освети

живота си тъмен , с пожари…

Че Злият Магьосник, във среднощен час

Магия направил безумна

и младия Принц  от весел младеж

във Дракон нещастен превърнал.

И в таз нощ безлунна, без лъч светлина,

летял без посока нагоре,

додето му виждат очите , без страх

в небесните звездни простори…

Под себе си виждал безкрайната шир

на черно море да се шири…

Над себе си виждал само звезди,

замрели във танц неподвижен…

Сърцето му биело в ритъма нов -

той сливал се  тоз на земята.

Усетил копнеж и възторг и любов…

и паднал възнак на земята.

В двореца кристален, под балдахин от цветя,

заспала бе нашта принцеса.

И сън чудодеен сънува в нощта

за принц омагьосан от Вещер.

А тя бе възседнала Дракон зелен

и волно летеше в небето…

Гръм, мълния,трясък от срив породен,

подскочи в гърдите сърцето.

Събуди се с писък! Надникна навън,

пред прозореца дим се стелеше,

разнесе се бавно – не това не бе сън-

пред очите й Дракон лежеше.

От гърдите стърчеше отровна стрела,

кръвта като вада – не спира…

Тече и изтича тъмносинята кръв,

 без съмнение – Змеят умира.

Тя присяда до него и с нежна ръка

милва люспите му по крилата,

слага цвят от омайниче в морна уста

и косите й галят го с вятъра…

-         „Принце мой, аз сънувах те - ти си моят герой!

Не си тръгвай от мен! Не заспивай!

Не предавай на тленност живота твой,

аз те моля сега, не умирай!”

Грозен смях, демоничен, разтърси нощта.

Огнен вятър раздра тъмнината.

Аалибар –господарят на долния свят,

бе откраднал от нас светлината.

            -„Всичко свърши за него! Той е купчина смет!

               Запомни отсега, че си моя.!

               Ще ти дам диаманти, рубини безчет,

               и робини и роби безбройни.

               И светът ще е наш – само мой! Да, и твой!

               Ще царува навред тъмнината.

               Аз и ти! Вечността ще е нашия дом

               и във него ще раснат децата

               дето ти, мила моя, от мен ще родиш!

               Мойто семе е вечно, аз зная!

               Колко дълго те търсих, сега те открих!

               И ще бъдеш ти моя до края

                                                       На Времето!

                                                                     Да!

                                                            Ха-ха-ха………”


В чудеса аз не вярвах, но в този момент

гръм разцепи на две небесата,

мощна буря изви се в дъждовен порой,

скочи Дракона си на краката

и започна се битка – невиждана, зла…

Вихър вихрено всичко понесе…

На живот и на смърт се би Любовта

за прекрасната малка Принцеса.

После краят е ясен – хепи енд

Змеят във принц се превръща,

Злият Магьосник напуска Света

без право да се завръща!

А пък в Палата – приказен бал,

свещи, шампанско и песни.

Сватба тържествена – жени се днес

Принца за свойта Принцеса.

Бях ли на нея? Не помня! До днес

много вода се изтече…

Само понякога виждам в нощта -

две змейчета порят небето…

 
11-12.06.2012

А. Матова









Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ishchel
Категория: Поезия
Прочетен: 742725
Постинги: 255
Коментари: 2507
Гласове: 5404
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031