защо очите ти са натъжени?

Не те ли топлят спомените прежни

от миналите битки и сражения?

Забрави ли Беласица и Одрин?

Забрави ли Клокотница и Ахелой?

Забрави ли възхода и триумфа

през вековете на народа твой?

Или си спомняш само поражения

от византийци – под нечуван гнет.

И с тежка стъпка как башибозукът

напредва и премазва те навред?

Родино моя, преблагословена,

изтрий очите пълни със тъга…

Изтрий и спомените непотребни –

сега сме нови хора, друг е и света.

Войните -  минало са безвъзвратно…

сега войните водят се в слова,

Със тлъсти пачки, с влияние негласно,

с лобиране във мрак и тъмнина.

И никой вече тук не се интересува

от стара слава във отминалите дни.

Народа негодува, пие, пуши, псува,

и тъй животът бавно си върви.

Изнизва се на времето стрелката

и уж си стар, а пък не си живял…

Споделям  мъката, Родино моя, самотата

И във това е всъщност моя дял…

02.06.2012, Waterloo