окъпана в лунни лъчи,

пристъпвам ефирна и нежна и лека

на пръсти, с искрящи очи.

В ръцете ми билки, уханни, омайни,

попили дъха на нощта,

Нашепват ми тихичко своите тайни,

окъпани в лунна роса.

Разказват – по изгрев водата ще стане

наистина жива вода,

щом Слънцето трепне с усмивка засмяна

и прати хабер на света.

Съветват ме кротко – във бистро поточе

да топна изплетен венец.

И росната китка, изплетена с обич

да вържа със ален конец.

А после - по заник, от извор пречистен

 да гребна мълчана вода,

да ръсна по двора, по къщи - за здраве, 

вълшебна магия,  добра…

Природата чудо е сторила. Сякаш

нощта е превърнала в храм

Под звездния купол, притихнала слушам

божествено чист дитирамб…

А. Матова
23.06.2012                                         Bxl                                                                            От цикъла Лунна поезия