обичаше да повтаря моята учителка по история в пети клас – др. Петкова. А е известно, че историята е учителка на народите. Както и ФАКТА, че "народиоте и правителствата непрекъснато забравят уроците, които им предоставя историята.....

Не ме затваряй в стихове и думи,
ни в планове, ни в чувства , ни в мечти.
Че лунен лъч съм аз и се промъквам

 Над Пйтрова нива
жарко слънце грее
Жъне Петър жито,

 Спри телевизора,
    Спри и компютъра.
        Спри

 В чудеса аз не вярвах, но в този момент
гръм разцепи на две небесата,
мощна буря изви се в дъждовен порой,

В двореца кристален, под балдахин от цветя,
заспала бе нашта принцеса.
И сън чудодеен сънува в нощта

В среднощен час по пътеката мека,
окъпана в лунни лъчи,
пристъпвам ефирна и нежна и лека

 Във влажната сянка на древна гора
сред папрати, хмел и коприва,
в  дълбоката паст на една пещера

На остров незнаен, в далечна страна,
живяла Принцеса прекрасна –
на Крал всемогъщ – най-добра дъщеря

Във кладенеца квакаше със всички –
жабоци, жаби, попови лъжички.
От любовта внезапно заслепена

Любима майко, скъпа моя мамо,
единствена утеха във живота!
На кой да кажа? С тебе мога само

Детето в мен си тръгна ненадейно…
Помаха ми с ръка и се изгуби
зад  хълма на отминалата младост.