Огън си ти – аз съм вода!
Силни стихии са , знаеш това!
Ти изпаряваш ме в пара, обаче,
Аз те гася и… оставам да плача…

 
Твое си кътче в душата изграждаш,
Аз утолявам пък твоята жажда,
и си проправям пътека в сърцето.
Ти ме попиваш и целуваш ме леко....

 
Колко си близо и колко далече -
спрях да пресмятам годините вече.
Имаме право да сме щастливи
днес и сега...и докАто сме живи.

АМ

С това стихче пожелавам много радостни мигове на всички приятели, познати, неприятели и непознати в блогбг , успешни и плодотворни късно летни и ранноесенни вдъхновения и много, много усмивки! А аз излизам във ваканция! И понеже сама съм си и шеф и изпълнител сама си я разрешавам. До скоро!


Бреговете на р. Мьоз

Бреговете на р. Мьоз

И отново...

и много слънчеви послания ... Благодаря, мила Ани ...
Щастлива ваканция, добро настроение, незабравими приключения !

да бъдем щастливи днес и сега... и винаги, колкото и да е трудно това...
бъди щастлива, Ани... много и винаги...
прегръдка за теб..

Ще си горя и ще чакам... До след ваканцията :(
и докато сме живи...
Бъди!

Може би една от загадките на живота е в срещата на стихийното в нас, когато цялото време се събира в един - единствен миг и отворените му шепи побират любовта ...
Прекрасно стихотворение, Ани, истинско тържество на чувствата!
Щастлива ваканция! :)

"Колко си близо и колко далече -
спрях да пресмятам годините вече.
Имаме право да сме щастливи
днес и сега...и докАто сме живи." - Поздравление, Аничко! Весела и безгрижна ваканция от сърце ти желая!

:))

обичам силните ти стихове и дълбоката музика като широка река с безкрайно дъно.

е, няма ли свършване тази ваканция :(
Липсва ми силното ти присъствие, Ани!

благодаря ви за пожеланията, посещенията и за това, че ви има. Колкото и изтъркано да звучи, вярвам в приятелството, мразя предателите и не смятам, че има само вечни интереси, но не и вечни приятели. Сигурно звучи наивно, а на моята възраст човек няма право да е наивен...така поне казват. Въпреки, че наивниците са точно на средна възраст:)...Пък и от наивността до откровения цинизъм колко е разстоянието? - де'т се вика - една липса на вяра...а приятелите дават точно това - вярата, че си приет и обичан...