Животът ти е лодка без платна,

оставена самотна сред морето.

Поклащат я вълните, а брега

далече е.

Далеч са светлините

дето светят

и осветяват онзи малък град,

потънал в сънна дрямка,

пуст и беден,

където всеки другоземец е недраг,

и кръстът върху църквата е непотребен

Отдавна опустял е.

И мълчи

камбаната

от вятъра люляна.

Прораснали са дивите треви,

покрили гробовете

 до коляно.

И само слънцето разсърдено пече

и кара котките да се въргалят в прахоляка.

Едно дете –

единствено дете,

под сянката на ябълката чака,

да се завърне лодката с разперени платна,

да скочи в нея

и да те прегърне.

И заедно –

към края на света с теб да отплава,

без да се обърне

назад…                                                         .

  ishchel - Благодаря ти Швейк за този поглед 
. shveik5 -       В безразличието на живота
28.07 23:52    едно дете го прави на различен! А и музиката е цяла философия!

цитирай

   

край на света като начало...
Хубаво!!!
Прегръдки!

Стих, музика ... невероятно въздействащи,
моите аплодисменти, Ани !!!

Защо така го почуствах? Лодка без платна в морето... оставена на течението да я носи, далеч от родното, запустяло без хората...Чакащо дете...ще успее ли лодката да вдигне платна и доплава?
Най - болно ми стана от това път без завръщане...
"И заедно –

към края на света с теб да отплава,

без да се обърне

назад…."

Музиката, музиката е прекрасна...

онзи, дето е в нас; като детето, което си водим за ръка ... цял живот. И продължаваме напред ... въпреки тъгата или може би именно заради нея.
Хареса ми стихотворението ти, Ани! Много! И музиката, която допълва усещането за чувството на тънкото ръбче между болка и надежда!
Поздрав!

Едно дете –

единствено дете,

под сянката на ябълката чака,

да се завърне лодката с разперени платна,

да скочи в нея

и да те прегърне.

кой те е учил да пишеш така силно?

едно дете го прави на различен! А и музиката е цяла философия!

едно дете го прави на различен! А и музиката е цяла философия!

погледа на един мъж по въпроса - Много точен прочит. Мислех си, докато го публикувах как ли един мъж би го възприел...благодаря ти.
Поздрави!
На другите коментари ще отговоря утре, благодаря приятели:) ...стана много късно...лека нощ! И светли сънища...

Бих го направил с удоволствие, за тази лодка без платна, приличаща удивително на нещо мое, познато, изживяно...
Аплодисменти!

Май е време да оставим зад себе си пустотата и безвремието и вече никога да не ги потърсим. Този живот духовно беден, в който всичко различно ни плаши, навсякъде съзираме врага и предпочитаме да се въргаляме в праха, вместо да погледнем напред. НЕ мисли, че е лесно, има толкова въпросителни по пътя ...Ти си хванала стиха в глобалното му звучене, затова - благодаря...Поздарви и прегръдки1

Трудно е понякога...музиката наистина е специална...как я намерих, не знам...попадение. Прегръщам те

има моменти, в които за да продължим и за де не е животът лодка без платна, се налага да оставим зад гърба си миналото - не че е толкова лесно и просто...как да не му позволим за ни настигне и как да се разделим с всичко това, което е пречка за да вървим напрред ...все въпроси с повишена трудност, без еднозначен отговор...

..тънкото ръбче между болката и надеждата ...- вървим по конец...
Прегръдки

Кой ме е учил казваш . незнам - болката, радостта - мои и чужди, опитът....Бог и всички, и някои , които срещам по пътв. Съжалявам, нямам учител точен поетичен - въпреки,че би било добре да посоча някой - всички правят така...
Поздрави

За гласуването - и аз имам някои постинги за които не веднъж , а десет пъти бих гласувала, но какво да се прави -за сега това е...ни можи...
затова пък като гледам брояча -съвсем се смахна , нито брои коментари, нито спира да цъка гласове...
Поздрави!