Блогът на Ishchel :: Третомартенска Прошка с червена Мартеница. . .

За прошка - време не остана,
а има време за вина...
Кърви една и съща рана
обгърната в несвобода.
Кажи ми как да ти прощавам
щом сам не можеш да простиш?
Как раната да излекувам
щом във съмнения гориш?
Но как да ти напиша сбогом
когато зная, че от днес
отново ще държиш високо
идеала си за кръв и чест...

03.03.2014

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ!
нека на този ден си спомним за всички, които проляха кръвта си за най-светлата кауза - свободата на родното ни Отечество. Нека също не забравяме и тези, които ни помогнаха това да стане реалност, независимо от всички противоречия по този въпрос - за и против. Защото факт е, че без тяхната помощ и до днес сигурно щяхме да сме си част от великата отоманска империя.

Моят прадядо Василий Субботин идва в България през далечната 1881-1882г.- пет години след Освобождението. След убийството на руския император Николай втори, така ннаречения Цар Освободител на България, в Русия започват безжалостни чистки и метежи, насочени срещу прогресивното руско дворянство, към което и прадядо ми Василиий Субботин се е числял. Произхожда от фамилията Субботини, която е владеела половин Саратовска област. Както повечето прогресивни интелигенти, по време на следването си, членува в кръжоци с определено антиимперска насоченост. Това става и причина, след събитията от 01.03.1881 г. да е заплашван от каторга, изселване и дори смърт. Току що завършил семестриално медицина, заедно със свой състудент, бяга в Румъния и от там през р.Дунав , тайно се прехвърля в България. Веднъж стъпил на безопасна земя, се установява в гр. Брезник, където прекарва животът си като практикуващ лекар - известен в цялата околия. Помгогнал и излекувал стотици хора, чиято признателност е жива и до днес в памета на най-възрастното поколение. Преклонението и благодарността му към своята нова родина намират израз в животът му, изживян на полза роду. В България хората го приемат с отворени обятия и той се радва на обич и уважение през целия си живот, който приключва през 1941 година. Не толкова безоблачно обаче е продължението на семейната история.
Защо пиша това точно днес ли и каква връзка има с датата трети март?

Ами първо , защото във вените ми тече една четвърт или една осма руска кръв - а това е кръвта на тези, които помогнаха за нашето освобождение. Тези, с които сме свързани кръвно в славянската връзка.
Второ - пак толкова еврейска кръв - тези които са обвинявани, разпъвани и оплювани за всички гадости, които стават по света, независимо дали имат участие или не. /Не забравяйте, че не всички евреи са гадове, както и не всички германци са нацисти, не всички българи - чукундури, не всички японци - нинджи, не всички англичани - лордове и т.н.
Трето - заради датата първи март 1881 - събитието предизвикало емиграцията на моят прадядо и определило съдбата за поколения напред.
Четвърто - заради поразителното чувство за толерантност и любов на българина към ближния, което е съществувало в ония години и за което са ми разказвали баба ми и лелите ми. И което днес отсъства. Отсъства дори в отношенията с родната ми дъщеря. Която смята, че не съм достатъчно добра, за да и бъда майка. :) или пък защото не съм съумяла да материализирам всички тези различия във финансов еквивалент или кой знае защо...
И пето, но не и последно, защото макар че съм българка и християнка - кръстена съм на осем месечна възраст в Драгалевсия манастир, - не искам и никога не мога да игнорирам онази част от мен, която ме прави именно това, което съм - човек, толерантен към вероизповедания и етноси към хора и съдби, защото 50 години ме стягаше гърлото да не говоря за произхода си, защото виждате ли - този можел да си помисли едно, друг пък друго пък и на някой да не му хареса...никога не мога да забравя библейското -" и ако има един между вас безгрешен, то нека пръв да хвърли камъка!" И още нещо - "по делата им ще ги познаете"...в цялата история на семейството ми няма нито едно дело, от което да се срамувам. Много години точно това ме притесняваше - прекалената чистота ...защото нали е казано "Прекален светец и Богу не е драг". Та се стеснявах от тази чистота...Днес знам, че тове е било излишно. Затова посрещам този ден с леко сърце и

Честит празник!

АМатова
03.03.2014

Нагоре