Преди много, много години, далеч от света, в Нубийската пустиня, живял един Лъв на име Иня, което на кенузи-донгола / местен език/ означавало –влюбеният в Слънцето.  Бил стар Лъв,  прекарал вече половината от живота си - в познайте какво – ами естествено – в царуване. Като повечето силни  лъвове, имал си царство, над което владеел. Та властвал той над всички животни , птички и буболечки в подопечното му царство. Бил строг и справедлив – точно колкото  един Лъв може да бъде. А този екземпляр се слави точно с тия си качества. J Когато при него идвали животни, за да разреши някакъв спор помежду им, първо,  трябвало да му поднесат адмирациите си и възхищението си от неговата мъдра особа. После, той скромно се съгласявал с изказаните хвалебствия, като не пропускал да отбележи  своята скромност или ако все пак пропуснел, посипвал си главата с пепел и тъжно се самобичувал за проявеното тщеславие. На което животните отново трябвало да го уверяват във верноподаническите  си отношения и най-искрени чувства  и да съчувстват на нараненото му самолюбие, от което той всячески се опитвал да се излекува. До момента  - с не особено голям успех. Но усилията му били трогателни.  След като се приключело с ритуалът по поднасяне на хвалебствията, а той понякога продължавал с дни, се пристъпвало към изслушването на животните. То, обаче, траело много кратко, защото бедните животни, след пеенето на толкова хвалебствени дитирамби на ползу Лъву,  вече окончателно били забравили за какво точно са дошли.  А той  великодушно се облягал назад , обикновено с молив  и бележник в ръка, понеже си бил загубил диктофончето, нейде из пясъците, а интернетът му прекъсвал и с блага усмивка ги подканял да изкажат проблемите си. Шашнати, просителите почвали да заекват, да мънкат и да пелтечат от смущение. В резултат на което получавал още хвалебствени и благодарствени послания от типа на „ Благодарим ти господарю, че ни изслуша” и още „ Бъди жив и здрав, че отдели от драгоценното си време за нас” или пък „ Твоята светла усмивка, ще ни съпровожда по мрачния път към дома ни” също и „ Слава на твоята премъдрост и справедливост”  …и от този сорт.  Той поглаждал дълбокомислено буйната си някога грива, вече попроскубана  и произнасял благо: „ Ето на, видяхте ли как всичко се реши мъдро, вярно, точно и най - вече справедливо!? Дори бих казал – демократично! И колко е лесно да съжителствате без проблеми. И отсъждал дълбокомислено:  Всекиму според заслугите! Хайде сега , вървете си по домовете , в мир!” и КАТО СЕ ОБРЪЩАЛ НА ДРУГАТА СТРАНА , усмихвал се под мустак  и смигвал на лъвиците, които стояли чинно зад него и го чакали да приключи с раздаването на правосъдие.  А просителите си тръгвали с наведени глави,  с подвити опашки и с чувството за неовъзмезденост.  По средата на пътя обаче, изтрезнявали от сладкодумните приказки и се сещали за какво били отишли . Гневът отново се надигал и почвал да ги завладява, но вече било късно, присъдата била произнесена и  не им оставало нищо друго освен да продължат да си се ръфат както преди, ако щат до пълното елиминиране на един от тях.

Лъвът, пък удовлетворен  от добре свършената работа, задрямвал на сянка и сънувал …а,бе само той си знае, какво е сънувал…

Както вече разбрахте, имал си прайд. Че къде се е чуло и видяло лъв – без?  Най -старата лъвица, била родила няколко лъвчета – вече пораснали. И макар, че била на преклонна възраст,  лежала близо до лъва и не пропускала случай да замахне с лапа винаги, когато към него се приближавала някоя от по-младите лъвички.  Имало и няколко по-млади лъвове, които обаче с нищо не можели да стъпят дори на нокътчето на малкия пръст на лявата му лапа – толкова били зелени . Затова и лъвичките не ги забелязвали,  най - много си изкарвали по някое предупредително ръмжане,  да стоят на далече, каквото и правили. Имало един - два опита за скъсяване на дистанцията, но старият лъв вземал незабавни мерки и младоците били поставяни овреме на място. Иначе щели да му се качат на главата, а той много държал на нея. Особено на гривата сиJ Нали си бил суетен по природа!

Обаче, един ден, към групичката се приближило нещо, което поразително напомняло на лъва и все пак не било същото. Както впоследствие се изяснило от проведеното разследване, това била котката Луна. Защо Луна ли? -  ами защото всичко, каквото имала да прави, обичала да го прави нощем. А го правела нощем, защото котаракът  Валс Илев /казвал се така, не защото обичал да танцува валс, а точно обратното и предпочитал левчетата , пред това да валсува/, който се водел за нейна котешко-брачна половинка, бил толкова голям темерут, че сутрин, когато ставал за да отиде да лови мишки, не търпял никой около себе си. Сумтял, псувал, уж тихичко, но достатъчно силно, че да се чуе и всички котешки вътрешности да ти се обърнат от сутринта. Отгоре на всичкото , псувал на майка, а майката на Лунна отдавна била умряла, още докато била малка, от котешки рак, и тя всяка сутрин си спомняла за своята майчица, псувана от този имбесил. И така година след година, престанала да става сутрин рано, за да не го вижда и чува. Той обаче се изхитрил и започнал да псува все по-силно и да блъска вратите на котешкото им жилище, за да я събуди и да го чуе. И това било най-малкото. Понякога, Луна се чудела как е оцеляла, па макар и със седем или девет живота. Спряла да ходи и на лов. Заради него намразила и другите котки И котараци9  През деня имало много неприятни твари, дето и се пречкали, а тя била станала нежно и деликатно същество – не понасяла излишния шум и безпорядък.  Все пак успяла да съхрани пухкавата си  козина и остри ноктенца. Освен всичко друго, била падала три пъти от високо -  в живота е така – от високо най-лесно се пада;  два пъти в река,  давила се в морето, веднъж стояла гладна две седмици, защото стопаните и заминали без да и оставят храна и какво ли не още. Била котка с опит и седем или девет живота, в зависимост от това дали ги броим в Селена или в ЛилитJ Знаела всички тайни на преражданията и духовните инкарнации, изобщо била една много одухотворена и духовно извисена котка. Дори била по-извисена от висините на птичката, която пеела на лъва любовни песни, пълни кога с тъга, кога с огнена страст! Та пристигнала тази котка, ей така, от нищото , дет’се вика, казала Мърррррррр…………и се настанила трайно сред прайда – за учудване и възмущение на обитателите му. И да се чудиш какво точно ги възмутило?! Нито ядяла, нито пиела повече от тях. Също – не била и по-силна от тях. Не била и по-смела – точно обратното – криела се редовно, щом положението се напечало…Или пък, типично по котешки се изправяла пред всички и започвала да мяука отчаяно , с надеждата, че ще я чуят, обърнат внимание и престанат с глупостите. Сигурно всички сте чували такова мяукане – аз лично съм го чувала многократно от бившата ми котка, която започваше да мяучи така, щом в къщи се заформеше някой скендъл. Моля, да не си помислите, че живея в ЕЛИСЕЙСКИЯ ДВОРЕЦ, че то и там си има скендъли, само стените им са по-дебели. Та даже помня, хайде да не говорим за скендъли, че не е красиво пред публиката, но по време на световното по футбол  -  е в ония години, когато БГ беше в устата на всички спортни  медии с изненадата, дето сервира,  като елиминира куп силни отбори – та тогава , по време на мачовете, когато крещяхме силно при вкарването на гол, моята котка, милата, се изправяше в средата на стаята, гледаше отчаяно ту един, ту друг и мяукаше сърцераздирателно от мъка, защото мислеше, че става нещо ужасно и се караме. Котките не понасят скандали и разправии. И най -сигурната индикация за добро семейство е наличието на котка в къщи. / Разбира се, всяко правило си има изключения и ние се оказахме точно такова, но това е извън темата/ Та, след това, не съвсем лирическо отклонение , да си дойдем на фабулата:  Лунна  била ужасно умна, начетена,  способна,  елегантна , фина и най вече-независима котка. Все неща, дето трудно се прощават в един прайд. А, и още нещо – не се поддавала на дресура.

Най-важното е как ти се виждаш!

И така, нашата  героиня, заживяла в лъвския прайд. Труден бил животът и там, защото не е лесно да се живее между дивите зверове, които от време на време я гледали хищно, но сигурно им се струвала прекалено малка, за да засити апетитите им или пък откровено се страхували от непознатото животно. И това го има… Въпреки това, от време на време, получавала по някое дерване, ей така, да не забрави къде се намира. Старият лъв снизходително гледал на това положение и се усмихвал, както той си знае. Не щеш ли обаче , един ден,  докато котката се забавлявала да го гъделичка под гривата, нещо което той страшно много обичал,  погледите им се срещнали и се задържали един в друг. Лъвът се видял в очите на котето като добър, нежен и привлекателен, а котето видяло своя образ като силна, смела и ужасно решителна котка. И двамата си помислили – та ние ужасно си приличаме – и като се замислите, ще видите, че това е самата истина. Така, без предварителни уговорки или церемонии, започнала тяхната дружба.…

И днес, ако минете през клетката на Лъва , в зоологическата градина, ще видите под гривата му едно сгушено коте, приятелчето , което с обичта си към лъва надмина и най - смелите ни представи за приятелство, дружба и обич. Сгушено,  докато Лъвът спи и сънува…а какво сънува един Лъв…? – само той си знае! 

 

A;M
06.01.2014

какъвто искаш да бъдеш, значи си щастливец. Усмивки!

породата ми е такава. При това от женските котки, мъркам щом някой ме погали по гръбчето:) И котакът ми ги разбира тия работи. Смайл!
И бон уикенд!:)