Пет дни по късно,  дъщерята на Градския, организира терен у тях. Родителите и бяха на вилата – построена с държавни пари от трудоваците в местната казарма. Не че имаха нужда от вила – всички почивни станции и бази в района , включително и ловната хижа , в която таткото обичаше да отсяда есента с приятели, бяха на тяхно разположение.  Но майка и държеше да има вила. Жените на софийските величия, които пристигаха с мъжете си по време на техните официални посещения в града, разказваха чудесии за вили в Драгалевци,  Симеоново, Банкя – национализирани от бившите им собственици – фабриканти, инженери, адвокати, банкери…и предоставени за ползване на новата номенклатура.  Идваха с огромните Чайки, наместили телеса върху кожените седалки, с чувството, че са рождени аристократи.  При последното посещение, съпругата на един известен поет, близък до Първия, под секрет и разказа една изключително увлекателна история – имало една вила, която си била харесала в Драгалевци –собственост на минен инженер, опитали да я отчуждят, но собствениците обжалвали и представяш ли си тия тъпанари от съдийския състав, оставили вилата на доживотно ползване на собствениците.  И чак когато и двамата се споминат , щели да я отчуждят реално.

      -    Представяш ли си, мила, та те могат да живеят още 30 години! – отчаяно възклицаваше поетесата, възмутена от некадърността на съдиите. – Как да ги чакам толкова много?! – и очите и се пълнеха със сълзи. Копринената и кърпичка – а ла Бриджит Бардо проблясваше между лакираните с ярко-червен лак нокти и се насочваше към очите, за да изтрие следите от размазания аркансил.

-          Другарката Веса – жената на градския, която сега наричаха на галено Веси, но само в много близко обкръжение – като това например, се опитваше да намери светски подход за успокоение на елегантната си софийска посетителка и измърморваше под мустак :

-          Е, па кой знае, може да умрът и по-рано!...навеждаше се конспиративно над ухото и и подушваше – Шъ тъ водъ на баба Жечка да ти врачува, да знайш много пузнава! - И се засмиваше с дълбок, басов смях, достоен за регистъра на Карузо.

         Новата и приятелка  уплашено се озърташе, слагаше пръст на устата – демек да не разбере никой, че мъжът и ще стане за резил пред Първия и кимаше енергично с глава.

          Ей такива афери се въртяха из светските среди на местния хайлайф – съставен от ятаци, партизани, бивши работници и селяни, незавършили студенти и откровени престъпници.
    И за това на другарката Веси и трябваше вила – че инак трябва да си посреща гостите на държавно! Срамота.

-          За осем месеца вилата беше спретната с дружните усилия на трудоваци, родата и не без личното участие на самият Градски, който след работа и в неделите събличаше работните си одежди, намъкваше стари панталони и по потник се разхождаше важно из „обекта” като правеше тук - таме забележки на аскера и сам бачкаше , за да покаже, че е човек от народа.

-          Но тази неделя таткото и мамето бяха помолени да се разходят до ловната хижа със служебния автомобил, разбира се. И да поостанат там поне няколко часа. Бащата беше принципен в това отношение и не позволяваше разни му ти там опущения. Вечерният час се спазваше и терените продължаваха до 9 часа. Този ден обаче и той беше поканил гости на хижата и по всичко личеше, че нещата няма да се развият както обичайно. Пък и дъщеря му го беше погледнала особено, с някаква няма молба в погледа. А за нея той даваше душата си…
...
Въпросът беше – ще дойде ли Янко?