Не мечтая за бетонни стени,

извисили чела до небето,

за градини със мъртви цветя

и изкуствени птици в небето

Не мечтая за силициев чип

на челото или на ръката

не мечтая за робски живот –

за живот без човешки приятели.

Аз не искам да бъда сама!

И не искам самотен да бъдеш!

Хей приятелю, гледай снега

и кажи ми дали не е чудо!

Да живеем без добри чудеса -

непосилен товар за човека,

покорил е привидно Света,

а Светът си е в него – отвеки.

A.Mamoba                                              Bxl

30.01.2013

 

 

на оптимизма. прегръдкии

Само на чувствата ни все още не са посегнали. Поздрави!

как ме развълнуваха думите ти..

виж…
колко е топла ръката ми,
камък не нося,
а стискам във шепи милувка
със нея теб да докосна…

и RAMMSTEIN... разбира се...
поздравления...

И аз те прегръщам!

Предизвикват ги, контролират ги и ги манипулират.Sorry!

за топлата ръка и нежната милувка:).
сгря ме в студа и мрака
топли поздрави и от мен!

Кой ли мечтае за робски живот?...

ПРОСТО ЛЮБИМА ПОЕЗИЯ! ЗАЩОТО КАЗВА ГОЛЕМИ ИСТИНИ ПО ПРОСТИЧЪК НАЧИН

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

лично аз познавам няколко поне...Само че за тях това не е робски живот, защото са напълно ампутирани от "недостатъка" наречен чувства...Оруел не си го е изсмукал от пръстите "прекрасното общество" от "1984", на което май ще станем свидетели и участници, недай си Боже!
Поздрави и лека вечер!

Така ми се иска да не става истина това или ако стане да не е в гротескната и форма .Защото въпросът е в това не да се спира прогреса, а да се прилага в хуманен вид...Страх ме е, както впрочем и всички нормално мислещи и чувстващи хора от изопачаването на постиженията...А като гледам какво става не само у нас...не ми се вижда розово.
И аз те прегръщам!

Българският народ е със силен дух и нещото, което го задушава, го чувства като окови.
Поздрави за хубавото стихотворение, Ishchel!

Благодаря ти1 СКарлет!

... само дето е важно хората да го разберат. Но пък има неща, които не се разбират, те просто трябва да го почувстват. Все пак успях да се докосна и аз до това чувство, копнеж. Само де не беше този "рамщайн", дето ми развали удоволствието :(