Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2012 02:01 - Все по-…
Автор: ishchel Категория: Поезия   
Прочетен: 2973 Коментари: 16 Гласове:
20

Последна промяна: 12.07.2013 01:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                   Опит за хекзаметър

Все по рядко поглеждам във нощите тъмни
Луната над мене

Все по - рядко споделям й с шепот за моите тайни.

Все по - често потъвам дълбоко в недрата на свойто съвремие

Все по - често заключвам вратата за чувства безкрайни.

 

 image

Все по - рядко поливам  на бедния Малък Принц Розата,

Все по - рядко намирам Боата и Слона във Шапката

Все по - често отварям вратата и пускам в душата си прозата

Все по - често ме качват на Кръста  неверни приятели.

 imageimage

 

Все по - рядко очаквам да срещна голямото щастие

Все по - малко вълнения с  обич проблясват в очите ми,

Все п о - рядко капризната Муза твори с вдъхновение,

все по - често  потъват в Голямото Нищо мечтите ми.

 

 

Все по - бързо край мене със  котешки стъпки прокрадва се времето.

Все по - рядко стрелките на часовника стенен сверявам,

Все по - трудно доверие ценно отдавам напразно на кредит.

Все по - бързо вървя... с чувството, че изоставам…

 

 АМатова  

01.08.2012                                    
                           
                                  Bruxelles
 
                                                           От цикъла Лунна поезия

image

 Photo - Alastair Magnaldo - La voleuse





Тагове:   муза,   малък принц,   поезия,   боа,


Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karaiany - Сигурно е така, щом така го чувстваш ...
25.10.2012 08:50
Сигурно е така , щом така го чувстваш ! :)
В същото време платото ни е нужно , за да натрупваме. Каквото и да било - без значение...за да видиш всичко по - различно . Така поне на мен ми се струва. Когато сме в най- силната безизxодица , тогава идват наи - ясните провиждания .
Харесами този твoй хекзаметър , Ани ! :)
цитирай
2. brym4ence87 - Стана ми тъжно.
25.10.2012 10:17
Все по - бързо край мене със котешки стъпки прокрадва се времето.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
За всичко е така. Нещата, в които си вярвал се срутват, а мечтите са само химера...

Усмихни се днес и забрави другото ;-)
цитирай
3. jabalka - Ох, привет !
25.10.2012 10:45
Все по - понякога тъгата ни обзема в мигове на химичните ни опити в сърцето, но всъщност това което край нас се прокрадва не ни е нужно, защото в мислите ни е оставило своят отпечатък!
Най - добри неща за теб!
цитирай
4. mt46 - Поздрав, Ани!
25.10.2012 13:19
За мислещите и за чувстващите хора животът е труден...
цитирай
5. stela50 - Много уютно и топло се почувствах, Ани ... при теб ...
25.10.2012 15:26
Чудесен пост ... Тъгата и болката са най- истинските чувства,
невероятно е как един такъв дълбок и натъжаващ стих
може да те стопли ... Намерих се в моите мисли, в моята душа...
Често и при мен се прокрадва притеснение, че забравям да полея
на бедния Малък Принц Розата и по - трудно виждам Боата
и Слона във Шапката... Но Луната и красотата ме спасяват ...
Поздрав и добри дни, мила !
цитирай
6. faktifakti - Много хубав стих.
25.10.2012 16:07
Вярно е , че е тъжен. Но това е животът - непрекъсната битка и низ от противоречия. Номерът е да издържиш и да вървиш смело напред, отстоявайки себе си. А ти това го можеш. Сърдечен поздрав.
цитирай
7. vahisht - Все по- често....за други все по-рядко...
26.10.2012 00:40
Припомнихте ми много неща, едно от тях:

"И все по далече, и все по назад,
стъпки остават, остават зад мене.
И от просяк по-беден, и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда."

поздравявам ви за хубавия стих с него:

http://www.youtube.com/watch?v=Rhyzd7YHkvk

Приятна и спокойна нощ, ishchel !


цитирай
8. makont - Значи помъдряваш,
26.10.2012 16:33
но как поетично ни го показваш. Мъдростта винаги натъжава, но внася спокойствие. Усмихнат и спокоен уикенд!
цитирай
9. ishchel - Благодаря ти, Караяни,
27.10.2012 21:08
[quote=karaiany]Сигурно е така , щом така го чувстваш ! :)
В същото време платото ни е нужно , за да натрупваме. Каквото и да било - без значение...за да видиш всичко по - различно . Така поне на мен ми се струва. Когато сме в най- силната безизxодица , тогава идват наи - ясните провиждания .
Харесами този твoй хекзаметър , Ани ! :) [/quote

за топлият отзив. Всъщност, този стих е израз не само на моето чувство. До голяма степен лирическата е събирателен образ на чувствата на поколението, което вече е придобило известен опит в живота, но заедно с това и достатъчно разочарования, без разбира се да се отказва от борбата и живота:) А за провижданията си прав...При мен обаче те са с много по стара дата...т.е не съм открила топлата вода днес:)/ако изобщо съм открила нещо/ казано по драконовски:)...
Сърдечни поздрави
цитирай
10. ishchel - Благодаря ти, Бримченце!
27.10.2012 21:10
brym4ence87 написа:
Все по - бързо край мене със котешки стъпки прокрадва се времето.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
За всичко е така. Нещата, в които си вярвал се срутват, а мечтите са само химера...

Усмихни се днес и забрави другото ;-)


Върна усмивката ми!:::)))
цитирай
11. ishchel - Така е Ябълчице,
27.10.2012 21:13
jabalka написа:
Все по - понякога тъгата ни обзема в мигове на химичните ни опити в сърцето, но всъщност това което край нас се прокрадва не ни е нужно, защото в мислите ни е оставило своят отпечатък!
Най - добри неща за теб!

Веднъж помисленото, вече живее...
Да не е тъга...радост да е!
Поздрави
цитирай
12. ishchel - Благодаря ти , Марине
27.10.2012 21:20
mt46 написа:
За мислещите и за чувстващите хора животът е труден...


Истина казваш. Така е. Трудно е за разбиране защо е така, след като точно това ни прави хора...
Топли поздрави

цитирай
13. ishchel - Привет Стелче,
27.10.2012 21:33
stela50 написа:
Чудесен пост ... Тъгата и болката са най- истинските чувства,
невероятно е как един такъв дълбок и натъжаващ стих
може да те стопли ... Намерих се в моите мисли, в моята душа...
Често и при мен се прокрадва притеснение, че забравям да полея
на бедния Малък Принц Розата и по - трудно виждам Боата
и Слона във Шапката... Но Луната и красотата ме спасяват ...
Поздрав и добри дни, мила !


Благодаря ти за топлите думи и съзвучието в чувствата...Понякога и аз виждам само шапката, но...... знам че под нея има слонче и боа:::)))
Топли поздрави!
цитирай
14. ishchel - Благодаря ти мила Факти,
27.10.2012 21:36
faktifakti написа:
Вярно е , че е тъжен. Но това е животът - непрекъсната битка и низ от противоречия. Номерът е да издържиш и да вървиш смело напред, отстоявайки себе си. А ти това го можеш. Сърдечен поздрав.

Твоят оптимизъм винаги ме окриля!
Благодаря ти от сърце!
Топли поздрави!
цитирай
15. ishchel - Благодаря vahisht
27.10.2012 21:43
[quote=]Припомнихте ми много неща, едно от тях:

"И все по далече, и все по назад,
стъпки остават, остават зад мене.
И от просяк по-беден, и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда."

поздравявам ви за хубавия стих с него:

http://www.youtube.com/watch?v=Rhyzd7YHkvk

Приятна и спокойна нощ, ishchel !

за милите думи и поздрава!
Наистина - Не можем без Любовта:)!
цитирай
16. ishchel - Благодаря ти Маконт,
27.10.2012 21:51
makont написа:
но как поетично ни го показваш. Мъдростта винаги натъжава, но внася спокойствие. Усмихнат и спокоен уикенд!


Който трупа мъдрост, трупа печал - кой го беше казал, не помня...
но... мъдрото спокойствие е приятно състояние...
Спокойни дни и за теб:)
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ishchel
Категория: Поезия
Прочетен: 749187
Постинги: 255
Коментари: 2507
Гласове: 5404
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930