И този дънер някога е бил дърво

със клони устремени към небето,

с корона от преплетени листа,

в която ярко слънчеви лъчи са светили…

И този дънер някога е бил дърво

със клони, устремени към звездите,

огрявани от нежната Луна,

приспивано от песен на щурците.

И този дънер някога е бил дърво -

изправено на стража във гората,

закриляло е храсти и треви

и се е борило със Северния вятър.

Но днес е повалено и само,

изтръгнато от корен и ненужно.

И само спомен е короната с листа,

опряла във небето теменужено…

А този дънер някога е бил дърво…

А.Матова

16.04.2012                                                                     Bxl 









       

  

  

Стоплило е някой, или се е превърнало в лист на който ти написа
" А този дънер някога е бил дърво…"

но съм съглаосна, че изсичането на горите е вандализъм, когато е безразборен. Тук обаче това не е така и за всяко дърво се държи сметка дали трябва да бъде отсечено или не и обезлесяването не е на мода.. Въпреки това са тъжна гледка отсечените дървета. И емоционалният подтик за този стих беше точно такава гледка . Откакто обаче света е минал от папируси на хартия нещата стоят така:( Все още ползваме хартията и за писане и за рисуване и за някои други цели:)

Поздрави, Ябълчице!

Хубаво стихо, тъжно и мъдро... Така умират и дървета, и хора... Остават само спомени...
И песента ми допадна.
Лека вечер!

и аз направих точно тази аналогия, защото всеки човешки живот - без изключение може да бъде олицетворен със смъртта на едно дърво...независимо от начина по който се случва...До вчера човек е бил здрав, силен, бранел се и е защитавал по-слабите от него и изведнъж днес то поваля болест, или някой принудително съсича живота му - както последно безкрайно жестоките атентати в Щатите или пък бавно чезне, разяждан от болест...тове са ужасно тъжни неща, но те съществуват и понякога силно ни разтърсват...сигурно съм много минорна, но сблъсъкът с края винаги предизвиква не весели чувства...
Благодаря ти за топлия прочит и пълното разбиране!
Лека и на теб!

много силно си го написала. и идеята е страхотна, Ани.

ПРОСТО МЕ ПОКОРИ!

Ако остава нещо след нас, добре ще бъде...

А семенцата пръснати от вятъра, галил клоните му някога, ще разнасят песента на листенцата му през вековете....
За тези, които в залеза си ще са дънери , а не пънове:
Наздраве!

" И само спомен е короната с листа,"

Красотата на спомена, който топли; чудото на живота в порив ...
Хубаво през тъгата стихотворение! Поздрав, Ани!

приказка за живота... в съчетание
с прекрасна музика... топла прегръдка
и поздрав за теб... бъди щастлива, Ани..

Да , и аз така с хванах основната идея на стиха. Всичко
е в кръговрат , дори с цената на раздяла и смърт.
Тази млада гора в снимките е надеждата за на обновения живот . Пресътворяване е това и толкова справедливо .

и АЗ ХАРЕСВАМ КАК ПИШЕШ. мАКАР И В РАЗЛИЧЕН СТИЛ - ИДЕИТЕ И СХВАЩАНИЯТА НИ СЕ ПРИПОКРИВАТ! пОЗДРАВИ!

Прегръдка!

Не всичко обаче...
Поздрави, Стани!

за поетичния прочит! Важни са семенцата, вярно е...те разнасят песента и после техните семенца и така...
За дънерите - наздраве!:)

за топлите думи - спомените могат да бъдат вечни...или почти
С обич за теб!

И аз те прегръщам за чудесните ти стихове!

На физическо ниво е така - младата гора е прекрасна метафора на вечно обновяващия се живот. Екзистенциума обаче не се ограничава единстсвено и само до физическото ни присъствие в този свят , но едва ли ти казвам нещо ново:) Там - в Библиотеката се пазят много от духовните и енергийните ни компоненти. И те също са предпоставка за ПРЕСЪТВОРЯВАНЕТО - както казваш, нъл'тъй...