промъква се през клони и треви,

погалва снежната постеля на земята

и стихва уморено да поспи.

Безмълвно крачиш – стъпка подир стъпка,

умората надвива смелостта,

за миг поспираш – да отпиеш глътка

неизживян живот – от живата вода…

В сърцето плъзват ледени кристали,

а погледът започва да горчи.

Искрата обич, дето огън пали

замръзва… и ужасно те боли…

Студът просмуква всяка твоя клетка,

през кожата, прониква и в кръвта.

Безкрайна, тъмна нощ,  кафез – решетка

света обгръща, а далече е върхА…

Останаха под тебе - в равнината

домът общчан, топлият ти свят,

и споменът за твоя скъп приятел,

и розите, когато разцъфтят…

С целувка снежна, Снежната кралица

затри контурите на детския ти свят,

И в самотата  - си самотна птица,

изгубила по- скъп приятел и от брат.
***                    

 
А нейде горе,  сред мъгли, високо,

сред зъбери на страшните скали,

в двореца леден, малкият приятел

къс подир къс - той Вечността реди.

Парченцето от Дяволското огледало

сковало е доброто му сърце.

Кристален -  Разумът се проявява

във красота до съвършенство,

без да спре

и без да си почине от стремежа

да овладее цялата земя,

да придобие знанието съвършено

за да направи съвършен Света.

***
Нима ще съумееш да го върнеш

от пътя му към вечна самота?

Нима ледът вековен ще пробие

изплаканата от любов сълза?

Нима си Герда, толкова наивна,

че вярваш още в приказки добри?

Нима след толкова беди и мъки

надяваш се на по-щастливи дни?

Нима си толкова добра, че злото

побягва на далеч,  щом  те съзре?

И вярваш, че на разума Окото

ще  победиш със своето сърце?

На Андерсен било е много лесно,

стопил ледът с изплакана сълза.

Но днес ледът - висок се е натрупал -

в Окото има  цяла планина…

***
А розите на двора пак ухаят,

цъфтят и губят цвят след цвят, след цвят…

и днес прuвйчер, в мойта малка стая,

прониква споменът за розов аромат.

 **** 

A.Mamoba                                                        Bxl
03.11.2012

*/Снимки - Интернет

                             и личен албум