Опит за хекзаметър

Все по- рядко поглеждам във нощите тъмни Луната над мене,

Все по-рядко споделям й с шепот за моите тайни.

Все по-често потъвам дълбоко в недрата на в свойто съвремие,

Все по-често заключвам вратата за чувства безкрайни.


Все по-рядко поливам  на бедния Малък Принц Розата,

Все по-рядко намирам Боата и Слона във Шапката.

Все по-често отварям вратата и пускам неканена прозата,

Все по-често ме качват на Кръста  неверни приятели.

Все по рядко очаквам да срещна голямото щастие.

Все-по малко вълнения с обич проблясват в очите ми,

Все по-рядко капризната Муза твори с вдъхновение,

Все по-често  потъват в Голямото Нищо мечтите ми.

Все по-бързо край мене със котешки стъпки прокрадва се времето.

Все по-рядко стрелките на часовника стенен сверявам,

Все по-трудно доверие ценно отдавам напразно на кредит-

Все по-бързо вървя към естествено тъжна забрава.

01.08.2012                                                                  Bruxelles