Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2012 03:55 - Носталгично
Автор: ishchel Категория: Поезия   
Прочетен: 3512 Коментари: 18 Гласове:
16

Последна промяна: 05.09.2012 00:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

На земята – къщи много,
но домът ми е един –
там, където баба с обич
чай от мащерка вари.
Дето влизам със усмивка,
дето чувствам се добра,
дето мога да приседна
под голямата липа
и с глава опряна в ствола
да почувствам близостта
на любимите си хора
и на родната земя.
Толкова години вече
не успях да изградя
дом, такъв,  в какъвто раснах,
дом – гнездо на обичта.

 

А.Матова                                                              22.07.2012                                                       Bxl  

 

 image
Photo Google
 







Тагове:   дом,   гнездо,   липа,   хора,   къщи,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав за хубавото стихо, Ани!
17.08.2012 08:41
Дом - гнездо на обичта -
доста трудно се гради.
За това са нужни две сърца,
две събудени мечти...
цитирай
2. murmashka - Чета и тиха тъга обзе душата ми. П...
17.08.2012 08:41
Чета и тиха тъга обзе душата ми. Прекрасно си го написала!
цитирай
3. sparotok - !
17.08.2012 08:41
Трудно се изгражда дом -гнездо на обичта, но си струва човек постоянно да опитва!

Хубав ден!:)
цитирай
4. jabalka - Привет и от мен!
17.08.2012 09:34
Дом гнездото на обичта е в сърцето ти приютено - там под нежните грижи се е родило и ти го превеждаш през дните си, някой ще открие обичният дом в твоите грижи- ще го гради отново в храма на сърцето си...неизменен кръговрат!
Приеми поздравите ми ishchel !
Копнеж и тъга , но искрена!
цитирай
5. mariniki - разплака ме, Ани...
17.08.2012 09:57
няма как да не оставя тук и този мой стих...

*

Малък прозорец с перде от тензух,
с босилек и мушкато накичен перваза.
Приседнала баба отзад, нежно ми маха.

Под зрялата круша на масата –
домати, сирене, черен хляб и пиперец.
Тате и мама на двора тихо вечерят.

Градинка с калдъръмче, латинка
и отпред жълт невен. Аз, на малкото столче,
по детски, някак учудено гледам към мен.

- Защо при нас отново се връщаш,
добре ли си, дъще? – тате топло ме пита.
Баба кротко присяда, детето помилва.

В сърцето ми – и радост, и болка.
Стоя на чертата, а в очите ми - сълзи.
Боже мили, а къде ми е душата?...


цитирай
6. stela50 - Хубав , вълнуващ стих , Ани ...
17.08.2012 11:02
...дом, такъв, в какъвто раснах,
дом – гнездо на обичта...
Аз живея в дома , в който съм родена ...
дано съм успяла да го съхраня като гнездо на обичта.
Споменът от детството ме топли ... но тъгувам ...
Развълнува ме ... Благодаря за този стих !

цитирай
7. brym4ence87 - Много затрогващо с топлотата ;-)
17.08.2012 11:23
Май в детството остава любовта и понятието за дом. Поздрави ;-))
цитирай
8. faktifakti - просто времето е друго.
17.08.2012 13:23
не тъгувай.
цитирай
9. pevetsa - дом – гнездо на обичта.
17.08.2012 17:44
Прегръщам си те топло Ани, и споделям тъгата ти :(
Но благословено е сърцето ти, то е дом на Обичта :)
цитирай
10. ishchel - Събудените мечти...
19.08.2012 00:51
mt46 написа:
Дом - гнездо на обичта -
доста трудно се гради.
За това са нужни две сърца,
две събудени мечти...


Трогна ме лиричното откровение...
Поздрави:)
цитирай
11. ishchel - Благодаря ти murmashka
19.08.2012 00:56
написа:
Чета и тиха тъга обзе душата ми. Прекрасно си го написала!

И аз изпитвах същото, когато го писах...
цитирай
12. ishchel - Ами да,
19.08.2012 00:59
sparotok написа:
Трудно се изгражда дом -гнездо на обичта, но си струва човек постоянно да опитва!

Хубав ден!:)

това и правя. Веднъж ми се струва, че съм го изградила, друг път ми се вижда като дом на оси..., според случая...:) Но надеждата умира последна...
цитирай
13. ishchel - Така е Ябълчице,
19.08.2012 01:00
jabalka написа:
Дом гнездото на обичта е в сърцето ти приютено - там под нежните грижи се е родило и ти го превеждаш през дните си, някой ще открие обичният дом в твоите грижи- ще го гради отново в храма на сърцето си...неизменен кръговрат!
Приеми поздравите ми ishchel !
Копнеж и тъга , но искрена!

Сърцето е дом на обичта...Него трябва да пазиме от разруха...
цитирай
14. ishchel - Маги, мила
19.08.2012 01:05
mariniki написа:
няма как да не оставя тук и този мой стих...

*

Малък прозорец с перде от тензух,
с босилек и мушкато накичен перваза.
Приседнала баба отзад, нежно ми маха.

Под зрялата круша на масата –
домати, сирене, черен хляб и пиперец.
Тате и мама на двора тихо вечерят.

Градинка с калдъръмче, латинка
и отпред жълт невен. Аз, на малкото столче,
по детски, някак учудено гледам към мен.

- Защо при нас отново се връщаш,
добре ли си, дъще? – тате топло ме пита.
Баба кротко присяда, детето помилва.

В сърцето ми – и радост, и болка.
Стоя на чертата, а в очите ми - сълзи.
Боже мили, а къде ми е душата?...

трогна ме дълбоко твоя стих...Много е силен...Всяка раздяла откъсва частичка от душата...а после трудно се събира пъзела...разпилени късчета...
Пожелавам ти много усмивки:)



цитирай
15. ishchel - Сигурна съм, че си успяла,
19.08.2012 01:07
[quote=stela50]...дом, такъв, в какъвто раснах,
дом – гнездо на обичта...
Аз живея в дома , в който съм родена ...
дано съм успяла да го съхраня като гнездо на обичта.
Споменът от детството ме топли ... но тъгувам ...
Развълнува ме ... Благодаря за този стих !
аз тъгувам, защото съм далеч...и родния ми дом вече не съществува. Но какво пък - няма нищо вечно...! Щом обичта е в сърцата...
цитирай
16. ishchel - Благодаря ти brym4ence87
19.08.2012 01:10
brym4ence87 написа:
Май в детството остава любовта и понятието за дом. Поздрави ;-))

Домът го носим в себе си заедно с детството и немирните игри. :)
цитирай
17. ishchel - Не тъгувам,
19.08.2012 01:11
faktifakti написа:
не тъгувай.

Претръпнала съм. Но си спомням и споменът тъгува заедно с лирическата...:)
Благодаря ти, Факти за съпричастието!
цитирай
18. ishchel - Благодаря ти Алекс,
19.08.2012 01:16
pevetsa написа:
Прегръщам си те топло Ани, и споделям тъгата ти :(
Но благословено е сърцето ти, то е дом на Обичта :)

И аз топло те прегръщам. Сърце, сърце - ти за всичко си едно...Поздравявам те с тази песен:

http://www.youtube.com/watch?v=5LrrEUWfryw
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ishchel
Категория: Поезия
Прочетен: 745844
Постинги: 255
Коментари: 2507
Гласове: 5404
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031