С прости думи да твориш означава да създаваш нещо свое. И точно това му качество подтиква човекът към гордост – че е способен да създава /тук нямам пред вид нито световни шедьоври, нито гениални творби – става въпрос за способността от две пръчки и малко глина да направиш например човече…/. А това изпълва егото със задоволство от факта, че си различен от другите. И тук идва мястото на сравнението – започваш да се сравняваш с другите и да искаш те да те сравняват /славата/ И ти се убеждаваш, че си велик. Това те изпълва с гордост, за кратко…природа човешка – всичко трае кратко…И  имаш нужда от още и още и още доказателства за величието си. Но настъпва момент, в който нито хората, нито ти самия си в състояние да произвежда повече доказателства…/тук е мястото на смирението, но когато то не настъпи.../ И настъпва кризата, самотата и отчуждението и други последствия…Това се отнася за всеки човек, независимо дали е Бетховен, Моцарт, Салиери….кака Пена, Нане или Вуте, аз или ти…И няма значение дали си политик, учен, композитор, счетоводител, чистач, метач, стругар или лихвар…Защото всеки от нас /без абсолютно никакво изключение/ е имал своите звездни мигове, в които се е „изживявал като велик”. Както се казва – въпросът е в мярката. Всяко нещо, което нарушава хармонията е вредно…Да не говорим, че за да се задържиш на гребена на вълната се изискват освен талант и способности и някой или някои, които да работят за теб – значи тук вече правим връзката между талант и богатство…но това е друга тема…Истински великите идват, свършват делата си и си отиват без да градят величието си върху славата – т.е. те само дават…Затова в историята на човечеството съществуват хора, канонизирани за светци – това е единствения начин да засвидетелстваме почитта си към тези , които са дали всичко от себе си за другите …

Друг е въпросът, че съжителството с хора, които се смятат перманентно по-умни, по-способни и по велики от другите е страхотно мъчение. Защото със своето късогледство те не са в състояние да видят нищо друго освен собствената си персона. Остават чужди за потребностите, чувствата и преживяванията на партньора си, и със безразличието и нетолерантността си нанасят тежки рани върху психиката обикновено на най-близките си хора…

А за другите – великите в ежедневието хора – примери колкото щеш… велик може да се почувстваш и от това, че си дал коричка хляб на уличното куче…Всеки има право да се чувства велик, защото това е част от творението. И то изпълва човешката душа с обич и признателност към твореца. Но според мен, никой няма право да се прави на велик , да тормози и да подтиска другите с изкуствени мании за величие…