Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
19.12.2013 20:36 -
Мастер и Маргарита
Автор: ishchel
Категория: Поезия
Прочетен: 2632 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2013 22:47
Прочетен: 2632 Коментари: 12 Гласове:
18
Последна промяна: 19.12.2013 22:47
...Животът ни е двойствен — свой свят има
сънят, разделящ двете тъжни имена ...
Дж. Гордон Байрон
Дж. Гордон Байрон
Мастер и Маргарита
Маргарита, дорогая
слышу твой голос,
нехотя шутить
с тобой,
только буду гость...
Не имею настоящее,
в будущее не верю...
Только смертью,
обладавшую,
одиноко греет
в сердце мое,
непокорное,
полно грязных ран.
Ты любимая,
ненаглядная
будешь с’ мной
остаться -
после смерти,
после будущее,
после мир,
и истины,
после Солнца,
после небо
после звезд
и жизни.
И когда с тобой уедем,
несмотря на Демона,
на серп Луни -
кобальтовой -
будем жить
извечно.
АМ19.12.13
Следващ постинг
Предишен постинг
Ти любима, ненагледна, ще останеш с мен - след смъртта,,след бъдещето, след света.... Прекрасен постинг! :) Поздрави!
цитирайСамо любовта е способна да преодолее всяка двойнственост. И всяка дуалност преминава в нова такава, докато двете станат едно.
Това е така дори в загадъчната констатация на Байрон.
Този пост беше и предизвикателство към моите избледнели познания по руски! :)
цитирайТова е така дори в загадъчната констатация на Байрон.
Този пост беше и предизвикателство към моите избледнели познания по руски! :)
3.
etyna -
Привет, Ани-Анушка! :-)
20.12.2013 01:57
20.12.2013 01:57
Да ме прощава Булгаков, но Анушка, която аз познавам няма да разлее олиото. Твърде силна е и има по-обмислени и изискани похвати.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Толкова ми харесва, оставям го без коментар...
Моите аплодисменти !
цитирайМоите аплодисменти !
тази метафора не я разбрах много добре, но карай. Пък и аз не съм Анушка - в романа... Нямам и олио - свършило е. Похватите ми са достатъчно стилни и откровенни.
Радвам се, на добрата ти усмивка и как ме четеш.
Поздрави!
цитирайРадвам се, на добрата ти усмивка и как ме четеш.
Поздрави!
stela50 написа:
Толкова ми харесва, оставям го без коментар...
Моите аплодисменти !
Моите аплодисменти !
искрено и от сърце! Това не са само думи - те са бледи...
Филма е страхотен. Като магнит е.
Прегръщам те!
tikoev
Благодаря ти , tikoev
Любовта е вечна и тя остава - отвъд...
Четеш ме със сърцето.
Поздрави
цитирай написа:
Ти любима, ненагледна, ще останеш с мен - след смъртта,,след бъдещето, след света.... Прекрасен постинг! :) Поздрави!
Благодаря ти , tikoev
Любовта е вечна и тя остава - отвъд...
Четеш ме със сърцето.
Поздрави
karaiany написа:
Само любовта е способна да преодолее всяка двойнственост. И всяка дуалност преминава в нова такава, докато двете станат едно.
Това е така дори в загадъчната констатация на Байрон.
Този пост беше и предизвикателство към моите избледнели познания по руски! :)
Това е така дори в загадъчната констатация на Байрон.
Този пост беше и предизвикателство към моите избледнели познания по руски! :)
всичко създадено в Любов остава...учудващо единомислие. Тогава се изпълнява волята на Твореца. Но пътя до там е труден и любовта е тази, която помага или спира осъществяването му. А за да се случи това , любовта грябва да се живее, а не да се отхвърля. Това е най - трудната задача от пътя...за тези , чийто път е любовта.
на всички нива:)
Докато не се осветят и най-тъмните кътчета - постижимо е знаеш, отвъд съня.
Поздрави!
анонимен написа:
какъв снобизъм
ако някой луд е обявен от друг луд за гений
всички луди го подкрепят а с времето става признат за гений от
всички сноби
Майстора и Маргарита е най-идиотския роман но това се споделя само
между нормалните хора
няма нужда да отговаряш и спориш с мен прочетох и коментарите
ясно ми е отношението ви:)
ако някой луд е обявен от друг луд за гений
всички луди го подкрепят а с времето става признат за гений от
всички сноби
Майстора и Маргарита е най-идиотския роман но това се споделя само
между нормалните хора
няма нужда да отговаряш и спориш с мен прочетох и коментарите
ясно ми е отношението ви:)
Знаеш ли каква е разликата между гения и лудостта - анонимността. Тук сме се събрали все гении и недей да ми спамиш анонимно поста:)
karaiany написа:
Само любовта е способна да преодолее всяка двойнственост. И всяка дуалност преминава в нова такава, докато двете станат едно.
Това е така дори в загадъчната констатация на Байрон.
Този пост беше и предизвикателство към моите избледнели познания по руски! :)
Това е така дори в загадъчната констатация на Байрон.
Този пост беше и предизвикателство към моите избледнели познания по руски! :)
казва се Сън. Трябваше по-рано да го пусна, но нямах време. Пускам го и в отделен пост.
Не става, Някой друг път.
12.12.2013 03:56 - СЪН - БАЙРОН
Животът ни е двойствен — свой свят има
сънят, разделящ двете тъжни имена —
живот и смърт; свой свят сънят
си има — царство на реалност странна.
В развоя си съдържа той дихания,
сълзи и мъки, радостни отсенки.
Засенчва будните ни мисли той
и облекчава будните дела.
Разделя същността ни, става част
от нас самите и от нашто време.
Той сякаш е херолд на вечността:
минава като древен дух, говори
За бъдното като Сибила, власт
над мъката и радостта ни има.
Той прави ни каквото иска сам,
с видения прелитащи ни плаши,
със сенки — те къде отлитат всъщност?
Какво е минало? Какво са сенките?
Умът ли ги твори? Нали умът
материя умее да създава,
планети нови с по-блестящ живот
и да даде дихание и форми,
които биха надживели нас.
Аз срещнах — може би насън — видение,
За него да разкажа бил желал,
че дреме мисъл там, от низ години,
и сбира цял живот в единствен час.
II
Две същества, в цвета на младостта,
видях на хълм прекрасен, полегат
и зеленеещ, който сякаш бе
последен връх от низ от върхове.
Но нямаше в полите му море,
а жив пейзаж с вълните на гори,
на ниви и човешки домове,
разпръснати тук-там, с дим синкав, който
от покривите селски се издига;
бе тоя хълм със странна диадема
от равни, подредени в кръг дървета —
не от природата, а от човека.
Стояха там девойка и младеж
и гледаха — тя всичко, като нея
красиво; а младежът в нея само
бе взрян — така прекрасна беше тя.
Две същества — различни в младостта.
Пред прага на самата нежна зрелост
тя бе като луна на хоризонта.
По-млад, младежът имаше сърце
по-възрастно от своите години.
За него нямаше по-скъп човек
в света: веднъж погледнал я с очи,
не можеше да я отмине вече.
За него въздух бе и същност тя —
гласа му, без да й говори, той
трепереше от всяка нейна дума.
Той с погледа й гледаше сега —
чрез нея всичко ставаше красиво.
За него тя живота бе, море —
да влее там реката си от мисли.
А при едничък неин звук и допир
бушува му кръвта. Менят цвета си
страните му — сърцето му не знае
причината на своята агония.
Но не споделя чувствата му тя.
Не него с поглед дири. Че за нея
той като същи брат е — нищо друго.
Без брат тя беше, а с туй име днес
приятелството беше я дарило.
Тя бе издънка сетня и самотна
на род прославен някога — със име, —
туй му харесваше и не — защо?
Той отговор във времето откри,
когато друг обикна тя. Сега
стои на тоя хълм и друг очаква.
Загледана далеч — препуска ли,
долита ли любимият очакван.
III
Духът на моя сън се промени.
Видях пред мен изправен древен дом
и пред стените му стоеше кон
със чул покрит, а в параклиса стар
съзрях познатия младеж. Бе сам
и бледен крачеше насам-нататък.
В миг седна той, перо взе и написа
слова, които не разбрах. Глава
наведе, на ръцете се облегна,
разтърсван от конвулсии. След туй
се вдигна и с ръце и зъби скъса
той листа, но сълзица не проля.
След малко той притихна. На челото
покой се възцари. Тогава влезе
усмихната любимата при него.
Спокойна бе, а знаеше добре
как силно я обича той. Разбра
тя бързо, че сърцето му горещо
от сянката и беше потъмняло.
Видя го тъй нещастен. Но не всичко
съзря. Той стана и с жест леден, мъртъв
взе нейната ръка. Неясни мисли
лицето му осениха За миг.
Ръката й отпусна и излезе
той с бавни стъпки, без да каже сбогом —
усмихнати се разделиха те.
През тежките врати старинни той
премина и по своя път препусна.
И древния праг вече не прекрачи.
IV
Духът на моя сън се промени.
Младежът беше станал мъж. В пустини
на огнена страна бе вдигнал дом.
Духът му пиеше лъчите; той
от здрачни образи бе обкръжен.
Самият някак странно променен.
По суша и море бе станал скитник.
И ето цели редове картини
се втурнаха към мен като вълни —
и той бе в тях. В последната лежеше
и си почиваше от знойно пладне
във сянката на рухнали стени,
отдавна надживели имената
на своите строители. До него
пасяха няколко камили, а
до близката чешма коне стояха.
Човек в широка дреха зорко бдеше,
докато неговото племе спеше
под балдахина на небето синьо —
тъй чисто и безоблачно-прекрасно,
че бога би могъл да видиш в него.
V
Духът на моя сън се промени.
Любимата съпруга бе на мъж,
в чиято обич огън слаб пламтеше.
Далеч от него — в родния си дом
живее сред растяща челяд тя —
деца на Красотата. Ала виж,
по нейното лице цъфти скръбта
и сянката на вътрешни борби,
и скланя неспокойно тя очите.
От непроронени сълзи тежат
клепачите — каква ли мъка крие?
Тя притежава всичко, що обича.
А няма го, не я смущава вече
с желания и с любовта си оня,
така горещо влюбен в нея.
Защо скърби тогава тя? Нали
не го обича и не му показа
да е обичан, и не той руши
ума й — а на миналото призракът.
VI
Духът на моя сън се промени.
Аз скитника видях пред стар олтар
Завърнал се бе с прелестна невеста.
Но нямаше лицето тя, което
бе звездна светлина за младостта му.
И пак сега челото му засенчи
оная сянка на ужасен потрес,
която със сърцето си самотно
усетил бе във параклиса стар.
Енигмата на мисли спотаени
покри лика му като в оня час
и в миг изчезна, както бе дошла.
Изрече тих и безразличен той
обредния обет, не чул гласа си,
и всичко се люлееше край него:
не туй, което беше там, видя,
а оня древен дом, позната зала.
Запаметени — мястото, деня,
часа, лъчите, сенките и всичко,
което бе тогава там, и нея —
За него станала съдба, и всичко
между деня и него се изправи:
Защо дойдоха спомените днес?
VII
Духът на моя сън се промени.
Възлюблената беше изменена
от скръб душевна. Светлия и ум
се скиташе от своя дом далече;
очите нямаха свой блясък, взорът
не бе от този свят; тя бе кралица
във царство фантастично, мисълта й
бе сбор от разпокъсани неща
и форми — смътни и неуловими
За другите, за нея бяха близки.
Това наричат лудост; мъдростта
е по-дълбока лудост, дар ужасен
е пък на меланхолията взорът:
далекоглед на истината, той
лишава хоризонта от фантазия,
оголва истината за живота —
тъй хладната реалност става страшна.
VIII
Духът на моя сън се промени.
Като преди бе скитникът самотен.
Съвсем забравен е от всички днеска
или воюват с него те; той бе
на отчаяние и болест знак,
отвсякъде с Раздор и със Омраза
бе обкръжен. Поглъщаше все скръб
подобно царя Митридат[1] и все
се хранеше с отрови — но бе жив.
Изхранваше се той с това, което
би значило за всички други смърт.
Приятели му бяха планините;
с вселената безкрайна и звездите
говореше и учеха го те
на своите тайни. И открита бе
за него книгата на всяка нощ.
И гласове от бездни неизбродни
разкриваха му чудеса. — Да бъде!
IX
Сънят отмина — не се промени.
Той странен бе като реалността —
съдбата тези двамата обрече:
тя да завърши твърде рано с лудост,
а двамата — в нещастна самота.
1816
цитирайЗа него въздух бе и същност тя —
гласа му, без да й говори, той
трепереше от всяка нейна дума.
Той с погледа й гледаше сега —
чрез нея всичко ставаше красиво.
За него тя живота бе, море —
да влее там реката си от мисли.
А при едничък неин звук и допир
бушува му кръвта. Менят цвета си
страните му — сърцето му не знае
причината на своята агония.
Но не споделя чувствата му тя.
Не него с поглед дири. Че за нея
той като същи брат е — нищо друго.
Без брат тя беше, а с туй име днес
приятелството беше я дарило.
Тя бе издънка сетня и самотна
на род прославен някога — със име, —
туй му харесваше и не — защо?
Той отговор във времето откри,
когато друг обикна тя. Сега
стои на тоя хълм и друг очаква.
Загледана далеч — препуска ли,
долита ли любимият очакван.
III
Духът на моя сън се промени.
Видях пред мен изправен древен дом
и пред стените му стоеше кон
със чул покрит, а в параклиса стар
съзрях познатия младеж. Бе сам
и бледен крачеше насам-нататък.
В миг седна той, перо взе и написа
слова, които не разбрах. Глава
наведе, на ръцете се облегна,
разтърсван от конвулсии. След туй
се вдигна и с ръце и зъби скъса
той листа, но сълзица не проля.
След малко той притихна. На челото
покой се възцари. Тогава влезе
усмихната любимата при него.
Спокойна бе, а знаеше добре
как силно я обича той. Разбра
тя бързо, че сърцето му горещо
от сянката и беше потъмняло.
Видя го тъй нещастен. Но не всичко
съзря. Той стана и с жест леден, мъртъв
взе нейната ръка. Неясни мисли
лицето му осениха За миг.
Ръката й отпусна и излезе
той с бавни стъпки, без да каже сбогом —
усмихнати се разделиха те.
През тежките врати старинни той
премина и по своя път препусна.
И древния праг вече не прекрачи.
IV
Духът на моя сън се промени.
Младежът беше станал мъж. В пустини
на огнена страна бе вдигнал дом.
Духът му пиеше лъчите; той
от здрачни образи бе обкръжен.
Самият някак странно променен.
По суша и море бе станал скитник.
И ето цели редове картини
се втурнаха към мен като вълни —
и той бе в тях. В последната лежеше
и си почиваше от знойно пладне
във сянката на рухнали стени,
отдавна надживели имената
на своите строители. До него
пасяха няколко камили, а
до близката чешма коне стояха.
Човек в широка дреха зорко бдеше,
докато неговото племе спеше
под балдахина на небето синьо —
тъй чисто и безоблачно-прекрасно,
че бога би могъл да видиш в него.
V
Духът на моя сън се промени.
Любимата съпруга бе на мъж,
в чиято обич огън слаб пламтеше.
Далеч от него — в родния си дом
живее сред растяща челяд тя —
деца на Красотата. Ала виж,
по нейното лице цъфти скръбта
и сянката на вътрешни борби,
и скланя неспокойно тя очите.
От непроронени сълзи тежат
клепачите — каква ли мъка крие?
Тя притежава всичко, що обича.
А няма го, не я смущава вече
с желания и с любовта си оня,
така горещо влюбен в нея.
Защо скърби тогава тя? Нали
не го обича и не му показа
да е обичан, и не той руши
ума й — а на миналото призракът.
VI
Духът на моя сън се промени.
Аз скитника видях пред стар олтар
Завърнал се бе с прелестна невеста.
Но нямаше лицето тя, което
бе звездна светлина за младостта му.
И пак сега челото му засенчи
оная сянка на ужасен потрес,
която със сърцето си самотно
усетил бе във параклиса стар.
Енигмата на мисли спотаени
покри лика му като в оня час
и в миг изчезна, както бе дошла.
Изрече тих и безразличен той
обредния обет, не чул гласа си,
и всичко се люлееше край него:
не туй, което беше там, видя,
а оня древен дом, позната зала.
Запаметени — мястото, деня,
часа, лъчите, сенките и всичко,
което бе тогава там, и нея —
За него станала съдба, и всичко
между деня и него се изправи:
Защо дойдоха спомените днес?
VII
Духът на моя сън се промени.
Възлюблената беше изменена
от скръб душевна. Светлия и ум
се скиташе от своя дом далече;
очите нямаха свой блясък, взорът
не бе от този свят; тя бе кралица
във царство фантастично, мисълта й
бе сбор от разпокъсани неща
и форми — смътни и неуловими
За другите, за нея бяха близки.
Това наричат лудост; мъдростта
е по-дълбока лудост, дар ужасен
е пък на меланхолията взорът:
далекоглед на истината, той
лишава хоризонта от фантазия,
оголва истината за живота —
тъй хладната реалност става страшна.
VIII
Духът на моя сън се промени.
Като преди бе скитникът самотен.
Съвсем забравен е от всички днеска
или воюват с него те; той бе
на отчаяние и болест знак,
отвсякъде с Раздор и със Омраза
бе обкръжен. Поглъщаше все скръб
подобно царя Митридат[1] и все
се хранеше с отрови — но бе жив.
Изхранваше се той с това, което
би значило за всички други смърт.
Приятели му бяха планините;
с вселената безкрайна и звездите
говореше и учеха го те
на своите тайни. И открита бе
за него книгата на всяка нощ.
И гласове от бездни неизбродни
разкриваха му чудеса. — Да бъде!
IX
Сънят отмина — не се промени.
Той странен бе като реалността —
съдбата тези двамата обрече:
тя да завърши твърде рано с лудост,
а двамата — в нещастна самота.
1816
анонимен написа:
Виж какво казва за себе си Байрон:
"I am such a strange melange of good and evil that it would be difficult to describe me."
Безспорно голям поет, да не говорим за бурния му, често раздиран от противореечия живот.
Имал е изключителни прозрения, видно от горния стих. Не е лесен за четене и изисква съсредоточеност, както и добра воля.
Той е онези поети, които са горяли на кладата.
Който не е горял там никога няма да узнае какво се случва. Понякога е страшно.
Това стихията на Дуалния Бог и затова бях споменал на едно друго място, че ако не бъде контролирана и осъзната, тази стихия убива накрая!
"I am such a strange melange of good and evil that it would be difficult to describe me."
Безспорно голям поет, да не говорим за бурния му, често раздиран от противореечия живот.
Имал е изключителни прозрения, видно от горния стих. Не е лесен за четене и изисква съсредоточеност, както и добра воля.
Той е онези поети, които са горяли на кладата.
Който не е горял там никога няма да узнае какво се случва. Понякога е страшно.
Това стихията на Дуалния Бог и затова бях споменал на едно друго място, че ако не бъде контролирана и осъзната, тази стихия убива накрая!
Излязох анонимно, за което се извинявам.:)
Търсене
Блогрол
1. Номад
2. Когато птиците умират...
3. Нощ над Пирея
4. Пустиня
5. Не ме затваряй...
6. Нощта срещу Еньовден
7. Съ-Творение
8. Ах, този джаз…!
9. Lady First или на кафе със Сатаната
10. Малката русалка или нов прочит - І част
11. Малката русалка или нов прочит - ІІ част
12. Легенда за Атлантида
13. EL condor pasa
14. Сказание за Дракона
15. faktfaktii - Най - обичам да си отворим вратите на клетките от
16. mariniki - Пак ще покълне...
17. Една ябълчица - Искам да отнема силата да мрази от сърце
18. coacoa Принцесата-жабка ЕДНА ГРОЗНА И ПЕТДЕСЕТ ХУБАВИ ЖЕНИ
19. SPAROTOK -Кои са най-древните балкански топоними и хидроними
20. karaiany - Колко
21. Славимир Генчев - Арена
22. henzelski - Птицата
23. Megg - Сега
24. didoignatov - Не ме чети
25. vladun - Цигани
26. Марин Тачков - Отлитнала птица
27. Нали си Любов...mariniki
28. scarlet-Крушунските водопади
29. elineli - Улов на безразсъдна Луна
30. stella50 - когато...
2. Когато птиците умират...
3. Нощ над Пирея
4. Пустиня
5. Не ме затваряй...
6. Нощта срещу Еньовден
7. Съ-Творение
8. Ах, този джаз…!
9. Lady First или на кафе със Сатаната
10. Малката русалка или нов прочит - І част
11. Малката русалка или нов прочит - ІІ част
12. Легенда за Атлантида
13. EL condor pasa
14. Сказание за Дракона
15. faktfaktii - Най - обичам да си отворим вратите на клетките от
16. mariniki - Пак ще покълне...
17. Една ябълчица - Искам да отнема силата да мрази от сърце
18. coacoa Принцесата-жабка ЕДНА ГРОЗНА И ПЕТДЕСЕТ ХУБАВИ ЖЕНИ
19. SPAROTOK -Кои са най-древните балкански топоними и хидроними
20. karaiany - Колко
21. Славимир Генчев - Арена
22. henzelski - Птицата
23. Megg - Сега
24. didoignatov - Не ме чети
25. vladun - Цигани
26. Марин Тачков - Отлитнала птица
27. Нали си Любов...mariniki
28. scarlet-Крушунските водопади
29. elineli - Улов на безразсъдна Луна
30. stella50 - когато...