Пълзиш по кожата ми 
в нежна тръпка
Накъсваш допира
на бавни глътки…
Надолу  
Проправяш 
Път
към Сърцето
Не дишам,
Изтръпвам,
Докосваш ги леко..
Жестоко е…
Моля,
да слезеш
надолу….
Не бързаш. 
Изчакваш. 
Страстта ни говори...
Чертаеш си кръгчета...
Изнемогвам от нежност...
Отпиваш от извора
Мъчиш ме грешно…
Потъваш
в дълбокото
Тласък
без памет
Достигаш
до дъното
И там
Оставаш

Нямаш ли милост?

Сега съм аз….:)

АМ
30.11.-03.12

да си, Анютка! :)

Гот е.
А и музиката си я бива.
Успя да ме усмихнеш! :)))

Сега си ти ….:)
само ТИ
АНИ!!!

:) Нали:)

Красиво...

Еротично или поетично?...:)
"Пълзиш по кожата ми
в нежна тръпка
Накъсваш допира
на бавни глътки…"
От хормонална гледна точка е еротично, а изпълнението е поетично...:))) Музикалният фон рисува динамичната картина на ескалираща еротика и е отлично дъпълнение :)))

Мерси, Елинели.

толкова се радвам на усмивката ти!:)
Даже три!

благодаря ти, приятелю.
За топлото отношение:)

Благодаря.

Пълзящия по кожата ти е за завиждане, защото... сега си ти... :)

Хвана ме това стихо.
Липсваше ми!

Ti sashto mnogo lipsvashe. Bez teb tuk ne e sashtoto.

:) Dido, zagubi se sinhronichnostta njkade, sigurno neshto se e ubarkalo v maglata...

Pregrashtam te mnogo, mnogo, toplo!

Поздрави и за музикалния фон! заредихте ме с положителна емоция! :)

ласкава и нежна еротика, вплетена в стиховете ти, Анютка... :)