... Обичай ме както веднъж се обича -
за теб аз ще бъда последния храм! ...
Прекрасно е, Ани !

Последния храм малко заплашително ми звучи

Хубаво е, Ани, поздрави!:)

Пътят, по който две души се сливат в любов, води нагоре, към божественото. Призоваваш любимия да бъде бог, със силата на своята любов да покори света и да го поднесе като дар в твоите крака, а в замяна ти ставаш негово светилище. Последен, верен, предан храм. Само си разсъждавам на глас... стихотворението е много, много хубаво!
Но животът ни дава много любови и всяка е уникална и различна, а и преминава през различни етапи - от лудата страст, в която зовеш и търсиш взаимност до спокойната обич, доверието, ангажираността. Едно е хубаво - че всеки път, когато си влюбен, усещаш божественото и слава богу, че е така:)

Обичай ме както веднъж се обича -
за теб аз ще бъда последния храм!

всеки мечтае за такава любов.
прегръдки

И финалът е много силен. А каква магия има в думите:

Чупни ми парченце от Синя Луна!

Поздрав!

наистина така усещам любовта:)

Това е метафора и усещане. Чувал ли си , че хората имат чувства. Сега да не вземеш да се обидиш.

[quote=faktifakti]Обичай ме както веднъж се обича -за теб аз ще бъда последния храм!

всеки мечтае за такава любов.
прегръдки
и за теб!

в думите за Синята Луна. Най-личното и нежно и силно стихотворение ми беше за Синята Луна - най-личното и най-топлото. Нещо се случи с него - като че ли някой го ...взе за ,незнам как да го определя... все едно някой ми открадна мечтата за нещо хубаво...как да ти кажа като и на мен ми е трудно да говоря за него...

върхът на любовта, когато душите са се слели, когато единият живее чрез другия. Много силна е тази любов. Бъди щастлива и обичай!