Защо в живота е така -
Едно минава, друго пък приижда?
Заливат ни вълна подир вълна,
а края на Океана не се вижда?
И само най-умелите плувци
успяват да се задържат до края.
А със останалата – по-голяма част
Океанът вечно си играе?

 ***********************************************

И колко пъти спирах по средата.

И колко пъти не надигах глас.

И колко пъти „верните” приятели

ме изоставяха в надвиснала беда?!

И колко пъти викове сподавях!

И колко тонове преглъщах – все лъжи.

И колко тайни в себе си запазвах

на ближния ми да не загорчи.

И колко обич смаза в мен животът,

и колко вяра стъпкана горя,

и колко пъти с болка се отдръпвах,

и колко в тъмното самотно престоях.

И колко кълнове порастваща надежда

се смачкваха от сивия ми ден

И колко подлости на светло се подреждаха

и колко драми тлееха безропотно у мен.

И колко хляб и сирене нагарчащо

изядох,  без дори да чувствам своя глад.

И колко пъти в светло се прераждах…

И колко пъти в пъклото горях…

И колко пъти секваха мечтите ми,

до нуждата насъщна, за коричка хляб.

И колко пъти гаснеха звездите ми

в объркания от тревоги свят.

И колко исках всички да сме радостни

да се разбираме, да носим топлина

И как безпаметно сърцето си раздавах

за да направя ужким по - добър света.

И колко грешки виждах неизправени

но мъдро трябваше да премълча.

И болките се трупаха оставени

в душата да разриват пепелта.

И обичта ми - светла и недообичана

смених със  дълг да нося  - жив товар,

а песента ми звънката, пречистена,

заглъхна под житейския самар.

Не знам дали съм крива или права,

не зная  даже имам ли вина

Аз болката си вече съм израснала  /надявам се/

И знам, че ще живея в светлина.

 

 

Просто бях длъжна. А когато в себе си чувстваш дълга, си длъжен да го последваш. Щом съм минала от там, значи не е имало  друг път.

 

Много хубаво, много истини, много откровения и много ми хареса. :)

без думи съм... Приеми аплодисментите ми!!!

и го съпреживях... няколко пъти...

[quote=kushel]Много хубаво, много истини, много откровения и много ми хареса. :)
Обикновено истините не се харесват особено много. С благодарност, че хареса!

трудно е едновременно да служиш на хората и на любовта.
поздрави

ние, хората го правим сложен или красив...
твоят определено е красив и мъдър, като този стих... бъди щастлива, Ани...

да красив и пъстър - като калейдоскоп...в него има от всичко...
и от всеки следа с обич оставена...
много , много целувки за теб1