Да има кой на прага да ме срещне

Да се провикне – Хайде, влизай ,мила

И с погледа си моя да пресрещне.

Копнея, щом съм уморена

Да мога да полегна за минутка

Глава във скута силен да положа

И да поспя без никаква преструвка.

И после – вечерта когато стъпи

На дланите, от слънце уморени

Да ме прегърне, докато се спускамракът

И да остане тихичко до мене.

A.M.                                        Bxl