Среднощен аромат
на ябълков цвят
нашепва ми приказка стара…
И спомени бели край мене кръжат,
очите не ми се затварят.
Отдавна ли бе?
Непокорно море
разплискваше пенещи ласки…
Ръката ти
тръпнеше
в  мойте ръце,
в косите ни вееше вятър…
Звездите над нас
в  дълбокия  час
чертаеха пътя към къщи.
Под Южния Кръст
покръстих се аз
и  хиляди пъти възкръсвах,
потънала  в твоите
нежни очи,
притихнала в силна прегръдка.
Днес спомена топли
и още боли –
боли ме от твойто отсъствие.

 АМ  
18.06.2013                                                                                 Вxl,
                                     От цикъла Лунна поезия

Добре дошла и поздрави за този топъл стих , Ани! :)
И все така прекрасна , досущ като в тази песен! :)
Обичам меланхолията на Крис Рия ,особено когато се разхожда по светлата страна на луната :)
Това е едно от любимите ми :
http://www.youtube.com/watch?v=z0nCRZNHGLE

Тъй като прегръдката ми е слабост, просто ми стана приятно от тия думи "...притихнала в силна прегръдка"
Твоята поезия е много четивна, близка, вълнуваща и оставя приятни чувства.
Това е честното ми мниние.

Много силен стих! Както само ти си го можеш.
Аплодисменти!

Тъжно, хубаво стихо...

Стихове - прошепнати с обич, с обич през болката и с топлината на любовта, озарила душата. Прекрасно стихотворение, Ани!
Прегръдка!

Стих пропит с обич и тъга! Поздрави Ани!

Преживях песента ти - любимата...На живо - в неделя...И съм тук:) - между мостовете и знаците - момчето оживя - по чудо...беше пило...
Топъл и слънчев да е денят ти!

в последно време с твоята нежна лирика:)
Благодаря ти за хубавите думи, чеснто, но не ги вземай много на сериозно, да не стане сериозно:)

и настоящето остава една прашинка болка...и когато в безсънните нощи ти влезе в окото, отсъствието лекичко драска, като коте по памук....

собствените си стихове. Щом казваш, че е хубав, значи е така.
Поздрави

Спомени, изтъкани от светлина...пожелавам ти само такива...
Поздрави!

[quote=alexs] Стих пропит с обич и тъга! Поздрави Ани!
Поздрави и леки дни!