2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2124 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2013 23:30
Хиената, чакалът, лисицата и змията,
събрали се на сянка по обед във гората.
От глад обхванати – беда насъщна,
изяли били всичко, дето има в къщи.
Замислени, изпосталели де’т се казва -
тъй предпазливо, тихичко, започнали да си приказват.
Чакалът рекъл: Вижте мили братя
какъв позор, какво безредие цари в гората
Властта ни вече никой не почита –
пресъхва медоносната ни пита,
от управлението веч никой не се страхува!
На мен омръзна ми да хленча и да се преструвам!
От седмици сме боси, гладни, жадни,
полагаме усилия напразни,
а уловът е капчица роса,
лъжичка попова
или пък гущерче с орязани крилца.
Предлагам на Върховния съвет
да си направим списък и поред
да отстраняваме врагът ни най-заклет
- -- Почакай, как така? Нали сме управление?
От нас очакват всички разумност и спасение? –
измрънкала Лисицата в съмнение
дали това е най-удачното решение...
- -- Така е – рекла Змията опашата –
но няма нищо по-голямо от раната.
Това духовни висини и прочие
за мен са приказки със многоточие…
- -- Така си е – се съгласила Хиената -
омръзна ми да следвам хигиената
на разни там духовни предписания
от мъдреци и ялови предания.
Щом няма нищо свястно по Земята -
предлагам ви да изядем…Луната!
- -- Луната, казваш…, но къде си я видяла
да скита нощем в нашата дъбрава? –
попита Змията с искрен интерес.
- -- Къде ли? Всяка нощ от два до шест
се къпе в езерото сред гората.
Онази нощ я зърнах през листата
с муцуна лекичко оплискана със кръв:
Вий знайте, нравът си ми е такъв –
че през нощта, под сянката на тъмнината
издирвам „свежа” мърша във гората,
останала от някой нощен пир
на ягуар, на лъв или вампир.
Та както се провирах да измия
кръвчицата от моите уста и шия
съзрях пред мене в езерото светъл лик.
Туй, всъщност, беше лунният светлик!
Опитах да го хвана, но уви
сред кръговете водни той се скри.
Показа се отново и таман да скоча
пристигна Биволът вода да лочи…
Та тъй предлагам: Хайде за отплата
да хванем и да изядем Луната!
Лисичката изви очи нагоре
и най-накрая тихо проговори:
- - Да знаете, на мен ще ми е мъка –
с Луната свикнала съм да е тука
и вярно, че не сме приятели от сой
но щом я зърна вечер, изпитвам аз покой.
- О, стига вече с твоето съмнение,
От мене ще получиш май презрение! –
изхлипа хиената със дрезгав глас –
Или си с нас или си против нас.
А щом започне съвестта да те мъчщ –
Пък ние в тъмна нощ, дълбока като пещ,
засада ще направим. Ако щеш
участвай или не – ти си избираш.
Но после да не почнеш да примираш!
Решавай бързо – с нас или пък против нас!
- С вас съм - прошепна Лиса тихо, с нисък глас.
- Тогава слушайте – във тъмна, черна доба
ще изкопаем на Луната гроба.
Тя без да подозира нищо – ще пристигне засияла -
Света помръкнал - като в ден огряла.
Ще иска тя очите да измие
и дългите коси. Тогава вие
ще скочите от двете и страни…
аз в храстите наблизо ще съм скрит
и щом я хванете - на място да стои -
ще я захапя силно – да я заболи.
А Кума Лиса в нощния покой
ще варди и от чужди и от свой.
***
Сред тъмни сенки плъзна вечерта
И Слънцето избяга от звездите,
изскочи среброликата Луна
от мрака и косите почна да разплита…
Надникна в езерцето и реши
да се изкъпе цялата - без бански.
Гората бе заспала сън дълбок
и само вятърът шептеше странно.
Докосваше заспалите треви ,
разказваше им приказки без думи
изтръгваше въздишки и сълзи
цигулката му, плачеща, без струни.
Мигът бе съвършен – застинал миг
в покой блажен и нежно съзерцание.
И този миг прекрасен бе избрал
Чакълът за престъпното деяние.
Прошепна : „Хайде скачайте! Броя до три!”
и вкупом рипнаха сред кал и пръски,
разпениха се бистрите води
от схватка кървава, от страх у ужас.
Настана незапомнена война,
разнесоха се стонове и вопли,
събудиха се птички и треви,
мушички, мравки …всякакви животни.
След малко всичко стихна – отведнъж –
героите сред езерото – бледи,
задъхани, гризяха свойта плът
за срам и смях на горските съседи.
А светлата красавица Луна
зад облаче пернато се показа,
помаха лекичко с изящната ръка
и Лека нощ на всичките им каза…
Ако Кристофър Робин беше видял всичко това щеше да каже „Мило мое Мече, добре че не си било там да гледаш такива ужаси и да слушаш такива глупости!” Но Кристофър Робин не участва в тази приказка…
А. Матова
02-14. 06. 2013 Bxl
Поздрави на всички, с надеждата, че скоро пак ще мога по- често да влизам в блога.
Ти си тука сред нас!
Разказваш приказки ... винаги има място за тях, там където са се зародили ти си посетител почетен, ние ставаме пък почитатели... прочитайки с почитание!
от почитател! :))
За мъничко съм тук и с прозявка от тежкия, за мен многорАботен ден, ти казвам - лека!
Поздрави и хубава неделя на всички!
приятно ми е да прочета написаното...
Чудесна басня, поучителна и интересна,
разбира се приликата с лица и събития
е съвсем случайна ...
Светли и добри дни ти пожелавам от сърце !
как ги измисляш , всеки път се чудя.
прегръщам те.
Хареса ми баснята, много!
Поздрави и за теб!
Поздрави и хубава неделя на всички!
за добрите думи! Винаги добре дошла, знаеш:)Поздрави!
приятно ми е да прочета написаното...
Чудесна басня, поучителна и интересна,
разбира се приликата с лица и събития
е съвсем случайна ...
Светли и добри дни ти пожелавам от сърце !
Благодаря ти за хубавите думи. Светли!
Прилика - вески я намира с лекота -
А каква , кажи, е тя? ???? :::)))
Бъзи здрава и все така позитивна и с тънък усет ктъм красивото в този иначе не толкова красив, напоследък ,живот.
как ги измисляш , всеки път се чудя.
прегръщам те.
сарказмът ми е втора природа:) Благодаря ти, Факти, много точно си уловила контрастът между първата, втората част и финала на баснята:) Но винаги е така - низките страсти контрастират с красивото, доброто и възвишеното...Основната идея е, че в крайна сметка, приемайки и съобразявайки се с природата на нещата не може да бъде променено това, което е заложено изначално...при положение, че не си го заложил лично ти...
прегръщ!:)
Хареса ми баснята, много!
Стоплят думите ти!
\Поздрави и лек ден
2. Когато птиците умират...
3. Нощ над Пирея
4. Пустиня
5. Не ме затваряй...
6. Нощта срещу Еньовден
7. Съ-Творение
8. Ах, този джаз…!
9. Lady First или на кафе със Сатаната
10. Малката русалка или нов прочит - І част
11. Малката русалка или нов прочит - ІІ част
12. Легенда за Атлантида
13. EL condor pasa
14. Сказание за Дракона
15. faktfaktii - Най - обичам да си отворим вратите на клетките от
16. mariniki - Пак ще покълне...
17. Една ябълчица - Искам да отнема силата да мрази от сърце
18. coacoa Принцесата-жабка ЕДНА ГРОЗНА И ПЕТДЕСЕТ ХУБАВИ ЖЕНИ
19. SPAROTOK -Кои са най-древните балкански топоними и хидроними
20. karaiany - Колко
21. Славимир Генчев - Арена
22. henzelski - Птицата
23. Megg - Сега
24. didoignatov - Не ме чети
25. vladun - Цигани
26. Марин Тачков - Отлитнала птица
27. Нали си Любов...mariniki
28. scarlet-Крушунските водопади
29. elineli - Улов на безразсъдна Луна
30. stella50 - когато...