Здравей, мили татко,
Отдолу ти пиша.
От малката синичка топка – Земя.
Добре ли си горе? По - леко ли дишаш,
когато край тебе струи светлина?
Намери ли мама? Видя ли се с нея?
Да, зная, обичаш я, зная добре! Но
деляха те винаги с баба и леля –
в средата оставах – безмълвно дете.
Обичах ви всички. И тебе, и мама,
и баба и леля и дядо, нали
щом детската обич сгрява сърцата
камината в къщи по- силно гори.
***
Притварям клепачи и виждам пред мене
картините цветни от детските дни.
Индианското конче на твойте колене,
искриците смях в твойте топли очи.
И първият танц на „терена” във къщи…
Поканила бях, май че целия клас!?
Да, може и вие да сте правили същото…
но… Джулая се слушаше само при нас. J
Смутените погледи, плахи усмивки
и думички кратки прошепнати в страх.
И в този момент, ти мой татко, обичан,
покани ме смело на първия танц.
Това беше бомба -  и без закъснител!
Взриви се купонът, отприщи се бент!
Започнаха всички да канят момичетата
и всичко бе Cool – от добре, по-добре.
А после на утрото, в школската стая
децата ме гледаха с искрен