- вариации на темa -
Вотан загуби своите деца,                                       
пропаднали във сребърните мини.
Погълна ги жестоката Земя .
Завинаги

Вилняха бури, паднаха мъгли,

светкавици раздраха Небесата.
Изсипа се порой от кървав дъжд.
Отплата.

Земята разтреперана се сви
пред яростта на цялата Вселена
И скри се под вековните гори  -
Зелени

А после всичко стихна – отведнъж
Мъглите се разсяха на далече
Прокрадна се през облаците лъч.
Просветна.

Той в мъката си грабна шепа пръст
Замислен – малък син от нея си извая
От болката си даде му живот
И вля му дъх от своя дъх
Накрая.
И рече – Ти ще бъдеш моя плът,
макар Земя да си – вовеки!
Кръщавам те в Отца да си ми син*
от моя Дух,
ЧОВЕКО!

A.Mamoва
15.05.2013                                                                                         Bxl

*син - човешко същество - дете, рожба, не  същество от мъжки пол.

Поздрави, Ани! ;-)

Настръхнах... и нямам какво да добавя.

Поздрави!

да не си била на среща с някой бог? уреди ме и мен.

Поздрави!

На този фон Вагнер звучи чудесно!
Поздрави Ани!

Невероятна дарба имаш, Ishchel! Поздравявам те за прекрасната творба!

кал-дух, Бримчи:)))
По въпроса много е писано. Едно сериозно произведение на Достоевски по темата....ако ти е интересно.:) едно от многото ,а всеки си задава тези въпроси...
http://ceacbg.com/bg/component/k2/item/378-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82/378-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82.html

поздрави!

Аз бях настръхнала като го писах:) От истината се настръхва, нали знаеш! Без майтап, така е.
Поздрави и успешни дни!

Просто не знаеш колко бях бясна, възмутена и отчаяна, когато го писах....Този стих не е интелектуална гимнастика, преживян е...

и вечния кръговрат....божественото и човешкото...
Благодаря ти Маконт !
Поздрави и Хубав ден!

Вагнер е велик композитор - друг е въпросът ,че творчеството му е експлоатирано понякога далече от контекста, в който е създавано.. . Твърде малка съм да се съизмервам с него и все пак съм доволна, ако стихът ми звучи в синхрон с неговата музика.
С поздрав и пожелание за успешен ден!

Ти винаги ме подкрепяш:)
Прегръщам те!

Музиката на Вагнер... в невероятен синхрон
с чувствата в текста.
Божествено, неземно ... и твърде човешко...
Поздравления, Ани !

Когато боли възторгът изригва... плисва и умива бягащите мисли!

за хубавите думи. Радвам се, че така силно си почувствала стиха...ти винаги ме четеш точно.В него наистина вложих много сила...:) и нежност...Божественото и човешкото са неделими части от нашата същност.
Поздрави, Весел уикенд и лека нощ!

нима когато те боли изпитваш възторг?...

Тласък от разбитото ни съзнание го поражда за да продължим с красива и нова , прекрасна вълна с голяма основа и пенлив гребен , това е възторгът от живеенето който заменя болката!
Поздрави и най- възторжени пожелания!

Наистина краят на едно нещо е началото на друго, винаги е било така... Светът е красив защото постоянно се обновява, не винаги без болка, но пък всяка промяна си има цена.

Чудя се дали нашия създател е осъзнал цената на човешкото съществуване...

Прости ми за неразбирането на болката като източник на радостни емоции и възторжени приливи. Това произтича вероятно от факта, че през живота си съм изпитвала твърде много болка и единственото, което съм разбрала от това е, че болката не е градивен а съсипващ човешката психика и физика фактор. Ако беше обратното, операциите щяха да ги правят без упойка. Цялото човечество от пръкването си до ден днешен се опитва да се пребори с всички видове болки...
Възторгът от живеенето в състояние ли е да замени болките на болния от рак? А болката от предателството и изневярата? Ако сме честни пред себе си - колко предателства и изневери сме простили - ама наистина, без да остава и следа от болка...

Създавайки ни, ни е дал от болката си - така , както и ние даваме на своите деца. Това е съзнателен акт... парадокса е, че сме разумни...Как разумно същество ще създава други разумни същества и ще ги кара да плащат цената, за нещо което не са пожелали...що за разум е това...и ако ние го осъзнаваме, и той ни е създал по свой образ и подобие, той също би трябвало да го е съзнавал, създавайки ни...