Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2013 18:12 - pp
Автор: ishchel Категория: Поезия   
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове:
1



 Тиха нощ…

    Вали

       не спира

тихият среднощен сняг…

Там -

    по пътя,

         зад баира

вихрено препуска впряг.

Четири коня

бързоноги

Теглят приказна шейна!

Звън на песен   

вятър носи

над смълчаната гора.

Пеят Седемте джуджета

за Снежанка песента

и Царицата, която

първа бе по красота,

докато една неделя

не разбра, че в този свят

има друга - и от нея

по-красива и добра!

Червеят на зла омраза

влезе в нейното сърце,

малкото дете наказа

и го прати да умре…

 

В дълбоката , тъмна и страшна гора

Вървеше Снежанка унила.

Зад нея пристъпваше тихо врагът –

Ловецът от Кралската свита.

С патрони, готови за огън, в цевта,

в сърцето без жал и пощада,

и в поглед- кинжал, притаил радостта,

предвкусвайки тлъста награда.

Но в миг непонятен Един Лунен Лъч

огря на Снежанка очите,

потресен Ловецът разтърси глава

и стреля на халос в звездите

„Спасявай се, бягай далече дете!

Не гледай, недей се обръща!

Недей да му мислиш, а тичай напред

и никога не се завръщай!!!”

През тръни, коприва, през клони и мъх

провира се тя запъхтяна.

Без капчица сили, в гърдите без дъх

достигна до горска поляна.

Потънала в сън, сред вековния лес

къщурка в средата сребрее,

вратата отваря , о чудо… Мълчи! -

в камината огъня грее…

Нататък е ясно за всяко дете

Снежанка заспа изтощена…

А щом се събуди, видя сутринта

пет, шест…седем Джуджета строени J

Приятели верни, задружни, добри,

работят от Мрак до Зорница.

В мир, в сговор и в обич при тях заживя

и с песни започваха дните й.

Но…

Огледалцето бъбриво

на Царицата съобщи,

за Снежанка, че е жива,

здрава и не се бои.

Зеленяса Нейна Светлост

и прокълна в миг мига,

в който се е появила

на нещастната земя.

Гребен, ябълка и шнурче

със отрова напои,

запиля се да я търси

в дън-дълбоките гори.

Злото никога не дреме,

няма мира и не спи

и с измама побеждава

даже смели и добри…

 

Кой би могъл да предположи, че ябълката е отровна…?

 

Под стъклен капак, под незрим балдахин

и с алено цвете в косата

в сън непробуден, почиваше в мир

Кралицата на Красотата!

И всеки ден Слънцето милваше с плам

страните и – рози червени,

косите погалваше с нежни лъчи

и целуваше устните бледи…

И …

всички пчелички,

гадинки, живинки,

сърнета, мечета,

вълчета, лисички

и пухкави зайчета

с пойните птички

й бяха сестрички

и братчета -

всички…!

И  бдяха над нея –

всички джуджета!

Да, всички!

Eдин изгубен конник, уморен,

потънал в прах и кален до ушите,

във къщичката диреше подслон,

останал сам в нощта, без свойта свита.

Прибраха го Джуджетата добри

и с хляб и вино с мед го нагостиха,

разказаха му своята злина

и мъката си честно му разкриха…

 

И когато Принцът, /а това беше Самият Той/,  видя Снежанка заспала непробуден сън, сърцето му се изпълни с обич към нейната злочеста съдба. Гледаше я и не можеше да откъсне поглед от бялото й  лице, замрежено от черните, спуснати ресници, нежно румените й страни и косите – черни като абаносово дърво…

 

„Принцесо прекрасна, от род непознат

аз влюбих се в тебе и зная

при  мен ще те взема, в моя  Палат

и  моя ще бъдеш накрая…

Ревнувам мушиците, целуват без свян

страните ти, о, ревност дива

ме мъчи безмилостно,  Сънувам аз сън

а ти си заспала , но жива…”

така й говореше Принцът – с плам,

в мечтите си светли унесен,

в страстта си увлечен, размаха ръка

и срути покрова и вечен…

 

И както става в Приказките,   /а в тях накрая винаги става нещо доброJ/   Снежанка се закашля,

парченцето отровна ябълка изскочи от гърлото и отхвръкна на далече  и тя отвори очи…

 

Птичките във миг запяха,

светна Слънчев Лъч,

Зайчета се разиграха,

ревна страшен лъв…

Цялата гора приглася,

пее сватбен химн!

Тяхната добра Снежанка

жени се за Принц!

Пеят Седемте Джуджета

за Снежанка песента -

тяхната Снежанка, дето

първа е по красота.

А в палата пир безкраен –

седем нощи, седем дни,

седем нови пажа пазят

Седем Слънчеви врати.

Седем дена пих и ядох,

седем нощи пях и пих

със Снежанка и със Принца

чудно се повеселихJ

Свърши приказката чудна

ала в Старата Гора

и до днешен ден се пее

за Снежанка песентаJ

 

 

До нови срещиJ

 








Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ishchel
Категория: Поезия
Прочетен: 748719
Постинги: 255
Коментари: 2507
Гласове: 5404
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930