Реши Вълкът Овца  да съблазни,
облече овча кожа,
изпили ноктите , ушите сви
и рече:  „И да блея даже мога”
 

Събратята му ревнаха във хор:
„Какъв си Вълк, щом хитро се преструваш?
За тебе дом е горският простор -
не можеш в овча кожа да ловуваш.”

Не ги послуша старият юнак,
направи се на рицар от Толедо,
усмихна се, преви  на две гръбнак,
в кошарата се вмъкна и заблея.

 

Със него блееше във тон и тя,
гласът и беше от масло и мляко,
а клепките и пърхаха едва,
приведени свенливо към земята.

Почувства старият ,свиреп ловец
в сърцето си стрелата на Амура,
душата му изпълни се с нега
като на сух от дъжд ловец,  след тежка буря.

 
Захапа нежно цвете и със плам
на овчата любима го поднесе…
Съблече кожата си бързо тя  –
под нея Сребърна Вълчица блесна…

Краят остава за вас…J L J 

23.10.2012                                                                                 Bxl

A. Mamoba
 

Интересни превъплъщения!...

Интересни...затова ми се щеше да чуя различни варианти за финал:) ...например как вълкът приема изненадата:)
Поздрави!

Вълкът, преди да се опомни
и да признае, че и той е вълк самотен,
усети остри зъби, челюсти огромни,
които бавно му отнемаха живота...

Баснята е много добра и поучителна.Поздравления!
Хубав ден!

Овчарят и вълкът се борят, кой да властва над овцете, кой със хитрост, кой с директно насилие. Вълкът си има своята вълча романтика, дали обаче вълчицата ще се зарадва на "конкурента" при вида на толкова много плячка, дали вълците могат да делят по братски откраднатото. Може би в общата кауза да победят овчаря може и да се обединят. Не е ли все тая......

Каквото и да стане, овчият народ ще бъде издоен и изяден, дали от официалната власт в данъчна тава изпечен или от мафията - директно рекетиран и живосуров издъвкан, народа си е народ - овчи. Овчи, защото няма избор. И все пак би било по-интересно вълка да се влюби в истинска овца. Дали една истинска овца би се превърнала във вълчица до вълка срещу някогащните си сънародници (по правилно би било да се каже съкошарници)?

Много ми хареса тази поетична басня...не знаем порива в основата на кое от много наши желания застава и инатливо кара ни да тропаме с крак, поуката за мен е който си мисли, че в различната поляна ще намери цвете непознато, намира същото но с друга дреха...копнеж е това ей...:))
Много ласкав ден от мен!

и за измамата , с която си служи...пада в собствения си капан....
Благодаря ти, Дидо за финалния акорд...:)
Поздрави!

и все интересни...:)
Знам само, че вълците в глутницата имат желязна дисциплина и йерархия, която се спазва безусловно...

Поздрави!

дори и при /-/ придварителен резултат...
Лек и копнежен ден Ябълчице!:)

в тях има нещо мистично. много ми хареса любовния ти вълчи стих . особенно любимата е много красива - сребърна ..

но идеята е прекрасна и поуката страхотна...
и аз като faktifakti ще кажа... мистичен, уникален
е светът на вълците... бях тук с огромно удоволствие...
бъди щастлива, Ани..

умни са - по умни от домашното куче, социални - живеят в общества с установен ред...Пък и Рим е основан от Вълчица, според легендата...Няма нищо мистично - римската цивилизация е наследник на човека с вълчи нрав.А иначе вълците са прекрасни животни, най вече вълчиците - умни, красиви, нежни...и особено свирепи,когато са в глутница. И аз много харесвам сребърната вълчица.

гичните предания и разкази... Мистичната им сила е резултат на човешкото въображение, кжоето е истинската мистична сила, способна да материализира своите мисловни идеи...Между другото, вълците имат силна телепатична връзка.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F Поздрави, Маги!

Така е ! На вълкът само вълчица му върви . Колкото и да си блее , само вълчица може да го съблазни ! :)

завършек :)