Аз можех винаги да си отида…

При теб оставах да познаеш любовта,

но в твоя сив живот на какавида

до днешен ден остава непозната тя.

От нежен цвят изплитах нежни думи,

от слънчев лъч - с усмивка те дарих,

но цяла Вечност тлее помежду ни

омраза черна и вгорчава моя стих...

От водопади буйни, радостта им,

поднасях ти - с вечеря, от сърце...

Но виждах само неподвижно поглед вперен

и зла гримаса върху  твоето лице.

Опитвах да намеря аз пътека

до твойта обич, па макар и зла,

но яка - каменна стена, навеки,

прегражда пътя в твоята душа.

Опитвах се със тебе да споделям -

да видиш цветовете в моя свят,

но всеки ден - от понеделник до неделя

скандал подир скандал - със злоба и със яд.

Приемах всичко, всичко аз разбирах,

преглъщах хулене, обиди и лъжи,

но болката с годините се трупа -

тя болката, не спира да горчи.

Не съм аз Ангел, нито съм Светица -

да бъда  Аз,  дойдох във този свят,

но лещата във твоята  паница

е трийсет сребърника -  и с това си ти богат…

Предателството – генна придобивка

усуква се около мене – змия.

Едва ли ще дочакам аз от теб усмивка -

дори да легна в черната земя.

Сега е късно, път обратен няма,

а  бъдещето тъне в тъмнина…

О, как копнея аз да съм щастлива!

Сега и тук!  Да, тука и сега!

 

A.Maтoвa

16.10.2012                                Bxl
От цикъла - "Тъмната страна на Луната"

Прегръщам те.

Факти! Благодаря ти.

Няма време за губене. Тук и сега.

приятелството-ценна придобивка!
Поздрави!

О, как копнея аз да съм щастлива!

Сега и тук! Да, тука и сега!

ХОДИШ ПО РЪБА НА БРЪСНАЧА...И С БОЛКА РАЖДАШ ПОРЕДНИЯ СИЛЕН СТИХ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Тук и сега...това е кота "0"- което е шанс да продължим до "1000..."
Да Бъде! Живота е танго за добрите танцьори!
- http://www.youtube.com/watch?v=PsjIXuoz9eg

животът е толкова кратък... има само тук и сега...
бъди щастлива, Ани... пожелавам от сърце..
прегръщам те...

още по-задължително става да се бяга, защото бремето не свършва с тук и сега, а продължава да се предава по порочните модели на поведение и натам... Жените спасителки рядко успяват да променят сърцата на обречените, въпреки усилията. Защото това е лична отговорност - на притежателя.
Има хора като черните дупки от Космоса - само поглъщат, не са в състояние да излъчат нищо, нито дори да задържат полученото.

Силен стих!

Ани, щастието се осъществява винаги - тук и сега:)

Мечтаем, страдаме и спорим, надяваме се, мислим и творим ..в преследване на нещо ефирно, което е винаги край нас, но за да го видим трябва да се спрем...

Така си е.Само сега и само тук можем да бъдем това, което бихме искали...
поздрави!

Истинското приятелство е рядък дар!
Поздрави

за искреното пожелание!~ Щастието е птица, която рядко каца на рамото и като кацне не бива да я пуска човек...трябва да умее да го открива навсякъде - в хората, в природата, в заобикалящия го свят и у себе си , когато е в хармония вътрешния му мир...
Топли поздрави!

Благодаря ти Джу, за прочувствения прочит!
Топло те прегръщам!

мила Ябълчице! Този танц го танцувам от години...
Топло те прегръщам!

за топлото съпричастие...Какво да се прави...не всичко в живота е цветя и рози...магарешките бодли дори са повече...А като гледам какво става наоколо - цели огромни кактусови дървета...:) :(....Човек свиква с всички затъпяващи и болезнени положения...кучешка му работа...

за това говоря...

напълно споделям...Въпросът е, че не е възможно да го намерим там където го няма...единствения изход е да си го измислим... на базата на принципа, че мисълта е доминантна в светосътворяването...само че има и други условия, а те включват и такива подробности като мислите и на други индивиди....като сечение на множествата в математиката...но темата е много обширна.
Поздрави Спароток и ти благодаря за разбирането и приятелския прочит.

Звучи като преживяно, преболедувано и изстрадано, а от там е и силата на стиха.
Добрата поезия се пише само така ...
Поздрави: ок