Минава животът - опразнена гара
не свири на тръгване влакът...
очите се взират,
ръцете потръпват,
а устните тъжно повтарят
рефрена на песен
от минало лято,
в което щастлива тя беше...
Отминаха дните
на циганско лято,
отминаха с тях и надеждите
за късче небе
без чернилка и мъка,
без бедност, терор, немотия,
за светъл прозорец,
за стая без дупки,
за хляб,... и месо... и туршия...
Сега, на перона
остана самичка -
край нея отмина тълпата - 
охранени дами,
мъже безразлични,
и няма в тъмата приятел,
да каже за мъката своя на някой-
за двете деца, в тъмнината,
в студената стая как зъзнат без огън,
как чакат я свити в леглата -
да дойде с пълните чанти догоре,
със лакомства, кекс и бонбони...
Тя сепна се, пръстите леко разтърка
и сетна въздишка отрони -
за хляб и за мляко поне да изкара...
Е, няма да пуши цигари,
не може да пие - ужасно е болна,
за другото - кучета яли!...
Безшумно, със стъпка на дива кошута
пристъпи до пътник самотен,
и в джоба му лекичко, с два пръста бръкна
и каза му - "Много си готин"
....................................................................
Когато ченгетата с вой на сирени
пристигнаха, идваше влакът...
Нататък се втурна, без даже да мисли -
тя знаеше какво я чака...
....................................................................
А в тъмната стая, в студената къща
два ангела бяха заспали...
Сънуваха торта, без шампанско и свещи -
от шест дена не бяха яли...


А.Матова                                   Bxl
14.01.2013
От цикъла - "Тъмната страна на Луната"  Крайно време е положението на ромите в нашата страна да се промени и да започнем да се отнасяме с тях като цивилизовани хора.  Проблемите в България не идват само от ромите, но лошото отношение към тях поражда проблеми. 

Джелем, джелем от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джелем, джелем (в превод Пътувал съм, пътувал съм

е циганска песен, смятана за химн на етническата общност.

Мелодията на песента е традиционна, а текстът е дело на

югославския композитор от цигански произход
 
Жарко Йованович. Текстът на цигански е приет от делегатите на

Световния цигански конгрес в 1971 година.

Gelem, gelem, lungone dromensa Maladilem bakhtale Romensa A Romale katar tumen aven, E tsarensa bahktale dromensa?  A Romale, A ChavaleVi  by Savings Sidekick" id="_GPLITA_0" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC,_%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC#" in_rurl="http://i.trkjmp.com/click?v=QkU6MjYwOTc6MTI0Om1hbjo3MDcyYTQzZDQ3ZDIzMGYzNmNhZGVkYmI4NGI5YTJmYjp6LTEyNjUtNTg5NDQ6Ymcud2lraXBlZGlhLm9yZzoyNzQ2MDozMzk1MDA4MThiNDYxZmY0OGY3ODQ5OWMwZDY0NDU0NQ" in_hdr="" style="color: rgb(11, 0, 128); background-image: none;">man sas ek bari familiya, Murdadas la e kali legiya Aven mansa sa lumniake Roma, Kai putaile e romane droma Ake vriama, usti Rom akana, Men khutasa misto kai kerasa   A Romale, A Chavale

Пътувал съм, пътувал съм по дълги пътища. Срещал съм щастливи цигани. Цигани, откъде идвате с шатрите си по щастливите пътища?  Ех, цигани, ех, момчета. Преди имах голямо семейство, убиха го  Черните Легиони. Елате с мен, цигани на мира, да открием цигански пътища. Дойде време циганите да се надигнат, далеч ще стигнем, ако го направим.   Ех, цигани, ех, момчета.

вълнуващо стихотворение, Ани...
и песента на Софи Маринова е чудесна...
поздрав за теб, от сърце..

Ако знаеш как обичам тази песен ?!
До безумие !
Сигурно съм бил циганин в миналия си живот.:)
Много е лесно да хвърлиш камък , когато те боли...
И ако някой каже , че тук няма синхроничност ...мамка му!...:)))
А твойта циганка е страхотна ! Неподражаема е !
Чуй едно мое любимо на същото :
http://www.youtube.com/watch?v=HFqsG0uh8D0

Стихотворението го написах спонтанно за празника на ромите. Слушах предаването по телевизията и си мислех колко всъщност неоправдани са в обществото, което ги е отритнало де факто и само формално проявява интерес към тях. И също - какво да очакваш от общество, което така се отнася към членовете си - днес неудобните са циганите, а ако из(езнат - утре кой ще е неудобен?...Ей такива мисли ме налетяха...
Видях, че коментарът ми е излязъл на два пъти и то с корекция - в първия?

твоя вариант е класика в жанра...типичен...Благодаря ти! Супер е !:)
Моята циганка е една разбита , болна, изтерзана млада жена, почти като излязла от роман на Дикенс - без надежда и без бъдеще...и т.н. - ужасяващо е , че този образ съществува и днес...но ни си прав - лесно е да хвърлиш камък по някой-който го боли...
А в в какво точно виждаш синхроничност ?Ако не е тайна:)
Много се радвам, че взе отношени по темата. Вече си мислех, че на никой не му пука...

ромите у нас не са дискриминирани, напротив - ползват доста привилегии, позволяват си и незаконни, престъпни своеволия... Помниш ли случая "Катуница"?...

Да всичко има на тази земя . Има мъка и преживяващи тази мъка. Има радости и преживяващи тези радости.
Въртележка от кон , каляска , патладжан и други модули аз избирам - тиквата с надеждата да се превърне в каляска...
Стихотворението ти е много вълнуващо!
Приеми приятелски поздрави!

Разбира се, че го помня! Това не е нещо,което може лесно да се забрави.
В случая не става въпрос за дискриминеация - след като са граждани на България - те са равни сторед Конституцията на всички останали. Но след като съществуват случаи като Катуница и редица други, значи има какво още да се направи за социализирането им в обществото. Още повече бедността и неграмотността са лоши съветници...както и прекаленото богатство и прекалените знания...А драстични случаи се наблюдават във всички общества и държави...което е много жалко, защото нищо не оправдава напразните жертви...пореден пример е пререгламентирането на законовата уредба в САЩ за притежаване на жръжие.

[quote=jabalka]Да всичко има на тази земя . Има мъка и преживяващи тази мъка. Има радости и преживяващи тези радости.
Въртележка от кон , каляска , патладжан и други модули аз избирам - тиквата с надеждата да се превърне в каляска...
Стихотворението ти е много вълнуващо!
Приеми приятелски поздрави!
Тиквата и надеждата се чудесен избор, бих те подкрепила:)

На една вълна сме по този въпрос. Мисля като теб. Всички сме чада на на Онзи без име. А синхроничността дойде от факта , че тези дни слушах тази песен непрекъснато ! Не е ли това синхроничност а ла Юнг !?