Искате ли?...

Да счупим заедно оковите

Да пренапишем постулатите,

От днеска да сме веч свободни,

Да се обичаме по братски?

Да преобърнеме представите

За време, място и движение

И обичта си да превърнеме

Във мост към нашето спасение?

Тогава?...?...?

А. Матова                               Bxl
11.11.2012



Картинка: Фейсбук  

а стените сякаш стават все повече и по- високи ...
Ако се пожелае истински от всички, може би е възможно,
но ... много "Но" ... и става все по- сложно и сложно ...
Поздрав за постинга, Ани !

че и аз си спомних със закъснение. За какво ли не мислих друго - за Армистис - отбелязва се деня на загиналите в І св.война; за св.Мина; за Барак Обама, за Патриарх Максим; за какво ли не... Значи мозъците ни са промити вече тотално, след като не си спимняме даже за какво сме се борили...и то не защото сме получили някакви облаги от това, а просто защото системата е съумяла да ни натика в миша дупка...

Денят беше пагубен - защото се превърна в ден на сломените надежди, когато го преживявах, скачайки, бях щастлива изпълнена с възторг- сега към днешна дата си спомням един лозунг, който един мъж във същият ден, беше окачил на врата си и аз естествено бях силно възмутена от липсата му на ентусиазъм " Погледнал се Илия - пак в тия..."- ето това ми тежи най- много- беше прав!

и сме помъдрели, може би...
Всъщност има и добри неща, които са се случили през това време. А човешката природа не се променя...В този смисъл онзи мъж е бил прав... Въпросът е как да не допуснем разочарованието да ни обземе...

Не е лесно да се излезе от матрицата , Ани . Само шепа хора са успяли да го постигнат . Наи -трудното е. Ако беше лесно , досега да бяхме всички в рая.
Според ме излизането е винаги индивидуално . Едва ли ще стане масово . А за любовта си права . Оттам се минава , струва ми се, защото само тя може да разбие матрицата. Хубаво е , харесах ! :)

КАКВОТО ЖЕЛАЕШ,ТОВА СИ ТИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

поздрав

а сега знаем и сме в нов избор.
И не ми е конфортен вехтия софтуер на англииски.

ако до едно добро същество... застане друго добро...
аз заставам до теб, Ани... и те прегръщам..

Както казва Б. Христов - това е стена. И нищо друго!!!
А какви надежди бяха, Ани...

Защо ми се струва, че сами се натикваме в матрицата? И после не можем да излезем от нещо , което сме създали...Нещо като паяк в собствена паяжина...

Поздрави, Джу!

За подкрепата -
Благодаря!!!

Благодаря !
Все още има хора на този свят!

Какви надежди бяха... Съборихме стените в душите си и известно време бяхме свободни... деца на слънцето и синьото небе и времето беше ......:) А после изникнаха други стени, още по високи и по-здрави от предишните.