усмихва ми се в своята безбрежност.

Аквамаринено проблясва чайка,

сапфирен гларус зов след зов нарежда…

Кобалтово синее Океанът,

потънал в перлената сласт на юли.

Сребристи трели нежно пуска вятърът,

и шепне прелъстително без думи.

Камбанен звън отнякъде долита,

погалва светло-ласкаво водата.

Небесна паяжинка в миг изплита

копнежът ми дълбоко във душата.

Усещане за Вечност непреходна

в мига застива за да ме погълне.

И днес и утре – цялата Вселена

във песъчинка сбира се и тръпне…

А.Матова                                                           Bxl

18.08.2012