Във влажната сянка на древна гора

сред папрати, хмел и коприва,

в  дълбоката паст на една пещера

 спотайвал се Змеят невидим.

Деня  си прекарвал във мързел и сън -

похърквал, тресял пещерата.

А нощем излизал от нея навън,

за плячка - на лов под Луната.

Разпервал широко той свойте крила

и литвал високо в простора…

Летял  без да спира във унес и плам

Нагоре, нагоре, нагоре…

Той  искал да стигне самите звезди

и факел от тях  да запали,

да стопли душата си, да  освети

живота си тъмен , с пожари…

Че Злият Магьосник, във среднощен час

Магия направил безумна

и младия Принц  от весел младеж

във Дракон нещастен превърнал

И в таз нощ безлунна, без лъч светлина,

летял без посока нагоре,

додето му виждат очите , без страх

в небесните звездни простори…

Под себе си виждал безкрайната шир

на черно море да се шири…

Над себе си виждал само звезди,

замрели във танц неподвижен…

Сърцето му биело в ритъма нов -

той сливал се  тоз на Земята.

Усетил копнеж и възторг и любов…

и паднал възнак на земята.


Следва...

мелодичен словоред, цветни пътеки и приказен свят ..

И аз не искам да оставя бедния Змей да лежи на земята, но такава е приказката...
още малко търпение...:)

хубаво и красиво написано...
вълнуващо... Ани, най-сърдечно..

[quote=mariniki]хубаво и красиво написано...
вълнуващо... Ани, най-сърдечно..[/quote

за емоционалния прочит...Радвам се много, че ти харесва