Детето в мен си тръгна ненадейно…

Помаха ми с ръка и се изгуби

зад  хълма на отминалата младост.

От изненада дума на пророних…

Стоях и гледах мълчаливо

на Слънцето залязващия път.

Със черна плащеница Тъмнината

обви  Света. И той потъна в мрак.

Владетелката на нощта – Луната

се забавляваше като весталка

със своите посестрими – звездите.

Играеше на криеница с тях

между пернати облаци. И в тишината

дочувах плисъка от звънкия им смях,

на който отговаряха щурците

в полята. Немирен лунен лъч

 се плъзна къде мене

да ме покани да си поиграя с тях…

Но не можах…

 
Детето в мене беше си отишло…

А. Матова
06.06.2012 Bxl
                                                                                                                     

 

ако детето в тебе си отиде...

Всеки има моменти, в които му се струва, че си е отишло. Важното е да не е завинаги...

Да запазим частица от него, ще бъде напълно достатъчно. Но понякога животът принуждава дори децата да станат големи...
Поздрави!

Защо го позволи? И все пак мисля, че в някой лунен лъч може да откриеш детската наивност, плам и любов ;-)

за хубавото стихо, Ани!...

Ани... много мило и трогателно твое стихотворение...
прегърни детето в себе си и те го пускай
да си отиде... сърдечен поздрав..

скрило се е някъде в теб. красиви строфи.

Частицата от него озарява пътя ни...
Благодаря ти за топлото разбиране...!

за нежния оптимизъм в прочита на стиховете...
Ще се върне, прегърнало някой лунен лъч...!

Слънчев ден и на теб...!

за милите думи...
няма да го пускам...
понякога само си тръгва и се връща отново...и тогава света изглежда такъв...
Сърдечни поздрави!

Намери го отново, то е някъде във теб.

ще пусна обява "Издирва Се"!
Това - в рамките на шегата:)
Благодаря ти за коментара

Прекрасно е , Ани !
А колкото до детето , губим го понякога , за да го открием по - късно ; малко пораснало , узряло , помъдряло , нo все още дете ....този стих ми влезе в моментното настроение . С благодарност . :)

за милите думи...
: ) Подрави