Само който не е преминал през Ада, не може да оцени Рая.
Лично Изстрадана Мисъл
На приема бе хладен и студен -
прозрачна бучка лед във чаша уиски.
Държеше я в ръка и отегчен
разискваше за политика - без дори да мислиш.

До тебе близо, в друга групичка и аз
стоях си и от своята отпивах.
Не слушах разговора. И така 
без да участвам, слушайки заспивах...

На фона на посредствената суета
съзнавах, че съм цвете във пустиня.
Красива, нежна, умна и добра -
жена - мечтата на мъжа, а не робиня.

И егото ми, литнало възбог
направи кръгче и на теб се спира.
Харесвах те - добър и малко строг,
красив и истински, какъвто трудно се намира.

И в миг единствен, аз незнам кога
се срещнаха очите ни засмени.
Прескочи електрическа дъга...
Аз ли се влюбих в тебе или ти във мене?

Така започна нашата любов...
И мислех, че от Бога е благословена.
Обичах те безкрайно. И до гроб
кълнеше се, че ще си влюбен в мене.

Наричаше ме плът от свойта плът,
душа от своята и нежна половина.
Изпиваше ме с поглед и със дъх,
усещах, че си мой и си единствен!

Защо си тръгна без да се сбогуваш - не разбрах!
Обичах те до пълно изтощение!
Обичах те със огън и със страст -
ти беше мойта болка и грехопадение...

Когато си отиде, в този миг
замлъкнаха небесните камбани.
Небето се затвори и от мен
остана нищо ... Нищо не остана!

Във Бога вярвах, Черния познах.
Душата ми изтри опустошена.
Във Ада бях, в Чистилището бях -
измъчвана, разкъсвана, горена.

И минаха години от тогаз...
Душата си наново аз изграждах
със мъка и в непоносима самота
от Нищото във Мен пак се прераждах.

А.Матова
27.05.2012                            Bxl                                                                                                

Тъжна история, често случваща се в съвременния живот... Нужна е сила на духа, за да се превъзмогне страданието и да се погледне напред...

Душата възкръсва като феникс от пепелта...от нищото...когато имаш вяра...
Поздрави:)

[quote=mt46]Тъжна история, често случваща се в съвременния живот... Нужна е сила на духа, за да се превъзмогне страданието и да се погледне напред
Подкрепата от приятели е силата, която ни помага да продължим напред....
Лек ден, приятелю!

Колко красиво казано! Благодаря ти tsanynka за разбирането и топлотата! Едно зрънце вяра е достатъчно да повдигне планини...Поздрави!:)

пънят за Рая минава задължително
през Ада... много хубав стих..
сърдечен поздрав за теб..

Харесах стиха ти, Ани!

Благодаря!
Поздрави и на теб!

Много силно и истински преживяно! Познато чувство и изминали дни...
Поздрави за хубавото стихотворение!

Изминалите дни...остават..
Поздрави!