Дойде с есента,
с буреносния вятър,
с пороите, с дъжд и мъгла.
Дойде с есента
и отново Земята
със слънчев копнеж засия.

Дойде в моя тъжен,
напрегнат , невесел  
и скучен делничен ден.
И в тъмната вечер,
на тихата есен
изгря светлината за мен.

Ден, час и година
и пет или десет
изминаха в краткия миг.
Мигът равносилен на вечност
отмина -
остана не болка, а вик.

Защо Вечността необятна,
Безкраят
се сбират във шепа вода?
В два погледа слети, 
в целувката нежна,
във допир на топла ръка?

Пет дни днес са равни
на петте години,
прекарани с болка и гняв
у теб и у мене!
Прости ми, любими, 
че днес аз едва те разбрах...

Отлитат ятата
от птици. Отлитат!
Отлитат към топлия Юг!
На Север е пътя ти -
студен и пустинен.
Отлиташ - оставам аз тук.

Оставам и чакам...
След дългата есен
Земята ще се вкамени.
Оставам и чакам -
до идното лято 
Ще дойде! Ще дойдеш и ти!

0ктомври "84

за тъжно-хубавото стихо с оптимистичен край!...

Благодаря:) За първия коментар! Ще се радвам да има и други.

Prochetoh sebe si...Ima takiva hora.koito te vrahlitat kato burq-neochakvano,malnienosno,obsebvashto...i pak taka izchezvat...A ochakvaneto ponqkoga stava neposilno...
Pozdravi i izvineniq za latinicata,no v momenta polzvam chujd laptop
:)))

наистина е нужна сила да удържиш такъв порив!!!:) Поздрави!