2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 1127 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2013 18:13
Приликите с действитилни лица и събития са случайни и то ако има такива.Беше малко момче – на 11-12. Умно и хубаво. Възпитано . В онези стари изконни ценности на здравото и обичащо българско семейство. Бащата беше лекар, майката – домакиня – с две деца в къщи, с пианото и цветята. В хола . Къщата беше изрядно подредена. Прозорците -покрити с белоснежни тюлени пердета – от онези, отпреди Девети. Дървен люлеещ се стол пред камината – малко хора биха могли да си го позволят. Беше съумяла да запази част от онази обстановка, която я връщаше в миналото, в щастливите години на любовта и. После дойдоха комунистите и всичко това изчезна яко дим. Беше разказвала на сина си какво се е случило – той беше малък, но попиваше всяка нейна дума с обожанието, присъщо на всяко дете към любещата му майка. Разказвала му беше за дните, когато въоръжени мъже нахлуха в тяхната къща и отведоха баща му. Без обяснения. Тя беше на 18 и току що бяха се оженили. Познаваха се от деца. Родителите им бяха близки – едни от най – добрите семейства в града. Любовта помежду им дойде някак нежно и естествено – като нещо предопределено от съдбата и благословено от нея. Той беше по- голям с около 7-8 години. Когато се ожениха, вече беше завършил и правеше първите си стъпки в лекарската практика в родния си град. Тук хората го познаваха, уважаваха и му имаха доверие. Неговият баща беше един от богатите хора в града, поклонник от Божи гроб и говореше четири езика – български, турски, гръцки, сръбски и малко руски – почти пет. Направил беше парите си от търговия с овчи кожи и тютюн. Беше доразвил започнатото от баща му преди Освобождението на България от Турско присъствие, както го наричаха днешните блюдолизци и политически слагачи. Успя да го направи с честен труд и с почтено отношение към хората. Малкото домашно предприятийце за преработка на тютюн се беше разраснало и имаше около 15 души работници. Протекционистичната политика на правителството на цар Борис ІІІ през трийсетте години на 20 век в защита на родното производство, даваше своите резултати. Печалбите бяха повече от добри. Реколтата в последните години също беше отлична. Девети септември завари семейството в завидно благосъстояние.
И до там . Не ги пипнаха в началото, въпреки голямата завист. Но през 1948 г. национализираха предприятието, което ги издържаше. И останаха на улицата. Трима сина и една дъщеря – как се справяха само те си знаеха. Добре, че поне успяха да довършат образованието си, въпреки, че и с него си имаха неприятности – университетите бяха станали запазена марка за децата на новите другари, които с кръв взеха властта. И нямаха никакво намерение да се отказват от нея поне в близките хиляда години. А за тази цел всичко, което би могло да им попречи трябваше да бъде унищожено или в най добрия случай – обезвредено и натикано в миша дупка. Такава беше и политиката спрямо интелигенцията на България – една част избита, друга натикана в лагерите – за противонародна дейност, трета - дискредитирана с фалшиви съдебни процеси, а тези , които ги бяха оставили все пак да работят, трябваше или да се поклонят на новите господари или животът им се превръщаше в низ от мъчения, невъзможност да си намерят работа, мизерия, дискредитиране и в крайна сметка – агония – духовна и физическа. Баща му преживя точно това – беше му невъзможно да се поклони на новите господари, които виждайки способностите му го бяха оставили на работа. Животът му протичаше в непрекъснати противоречия между навикът му на свободен човек да назовава нещата със истинските им имена и политиката на новите господари, на които това хич не оттърваше. Докато се стигна до прибирането му – през пролетта на 1949г. Без обяснения и без предупреждение, без съд и без присъда. Изчезна. Нямаше го. След онази сутрин никой не го видя.
...
След две години се върна. Ненадейно, така както изчезна. Един ден почука на вратата и влезе. Жена му щеше да припадне от вълнение. Синът му се беше родил и прохождаше. Прегърна ги и двамата , без нищо да каже. Беше се върнал и сега само това имаше значение.
Животът продължи криво-ляво, но от този ден почти никой не го чуваше да говори. Затвори се в себе си и трудно можеше някой да го накара да проговори. Не се усмихваше никога. Понякога в очите му се появяваха сълзи, започваше да кашля и излизаше навън да изпуши една цигара. С лекарската практика беше приключено. Не го вземаха на работа, защото над името му тегнеше най-тежкото клеймо – народен враг. Започна работа като работник в тютюневата фабрика. Познанията, които беше добил като малък, гледайки работата на баща си сега му бяха от полза. С течение на времето, хората го оцениха и стигна до началник на цех.
По нагоре не можа да продължи – пак по политически причини. Роди се и втория му син. Нещата влизаха в що-годе нормален ритъм. Бяха млади – все някак се оправяха. Жена му изкара курсове за детска учителка. Децата трябваше да ядат.
Следва
Позддрави, Ани!
Позддрави, Ани!
две грешки в един коментар:) като и моето заглавие Къде се изгуби?Радвам се, че харесваш разказа ми - или само проявяваш интерес...пиши как го намираш - продължението, де...
Позддрави, Ани!
две грешки в един коментар:) като и моето заглавие Къде се изгуби?Радвам се, че харесваш разказа ми - или само проявяваш интерес...пиши как го намираш - продължението, де...
...сега видях - смесила съм двата поста при коментара. Въпреки, че може да се приеме и така - пък и на мен ми звучи по добре Ленард:)
лесни времена май няма. Много животи са се объркали - чудя си се на акъла от какъв зор съм тръгнала да се занимавам с отдавна минали неща...Ама и в моя си живот има някои камъчета, дето са ме спъвали яко, та сега си правя разни ретроспекции. Че и до роман мже да го докарам, ако е рекъл Господ.:) И ако има кой да ме чете, ъф корс!
Късни поздрави.
2. Когато птиците умират...
3. Нощ над Пирея
4. Пустиня
5. Не ме затваряй...
6. Нощта срещу Еньовден
7. Съ-Творение
8. Ах, този джаз…!
9. Lady First или на кафе със Сатаната
10. Малката русалка или нов прочит - І част
11. Малката русалка или нов прочит - ІІ част
12. Легенда за Атлантида
13. EL condor pasa
14. Сказание за Дракона
15. faktfaktii - Най - обичам да си отворим вратите на клетките от
16. mariniki - Пак ще покълне...
17. Една ябълчица - Искам да отнема силата да мрази от сърце
18. coacoa Принцесата-жабка ЕДНА ГРОЗНА И ПЕТДЕСЕТ ХУБАВИ ЖЕНИ
19. SPAROTOK -Кои са най-древните балкански топоними и хидроними
20. karaiany - Колко
21. Славимир Генчев - Арена
22. henzelski - Птицата
23. Megg - Сега
24. didoignatov - Не ме чети
25. vladun - Цигани
26. Марин Тачков - Отлитнала птица
27. Нали си Любов...mariniki
28. scarlet-Крушунските водопади
29. elineli - Улов на безразсъдна Луна
30. stella50 - когато...