Триизмерният свят е дуален, защото съществува Времето, като отправна точка.

А Времето не е нищо друго, освен мярната единица, с която ние хората, измерваме процесите на стареене на материята. И ги отразяваме в колективното и индивидуално съзнание. В един не антропоморфен свят тези процеси не биха съществували. Така както двуизмерния свят на амебите не е дуален - в него дуалността е сведена до двуизмерност:) , но той съществува в триизмерния, по същия начин триизмерният ни свят, носител на дуалността, съществува в четириизмерния и т. н. Това, че нашите възприятия не са настроени да улавят и регистрират случвания от по-високоразредни светове, не доказва нищо. Доказва само собствената ни принадлежност като вид към определена матрична схема. Това, че в този триизмерен, дуален свят се прокрадват /проинкват/ влияния от по високоразредни  - мисля, че дори официалната наука не отрича. Точно обратното - опитва се или направо използва тези влияния за да упражнява контрол и влияние върху света на третото измерение. Очевидно е, че на границата му е света на светлината и квантовите явления. Парадоксите в триизмерния свят, за които казваме, че не оборват, а само доказват правилата му - в един по-високоразряден свят са правила. И едно от тях, колкото и да звучи може би смешно за някои хора, е любовта - тя е компонент на четвъртото измерение , което прониква в нашето. Точно затова е толкова нестабилно и трудно съществуването и тук. Нашите фини тела не са настроени да резонират дълго време в такава честота.  Да не говорим, че много често интелектът, придобиван с годините се явява спирачка към този начин на възприятие. Изключително трудния баланс между интелект и възприятие прави нещата още по-сложни. Опитите да се осъзнае емоцията и да се подчини на разума съсипва допълнително нещата. Емоцията е чистия начин за контакт с по-високите светове и в никакъв случай отпадъчен продукт от нашия. Негативните емоции - като гняв, злоба - показват страданието и невъзможността на човека да черпи сили и енергия от един по-чист извор на енергия и обратното изпитването на любов - дава енергия от този енергиен извор, който надскача нашите разбирания за енергиен обмен , основан на източниците , характерни за триизмерния свят – храна, вода, слънце…

Интелектът не може да пребори хаоса – поради простата причина, че той е продукт на същия този интелект, който го създава. Не става въпрос само за нашия свят, а изобщо – защото Интелектът не е компонент само на нашия свят . Той като флуид прониква през всички светове и измерения. Светът е интелигентен, но това не го прави нито по-лош, нито по-добър. Просто е такъв. Интелектът е характеристика на Екзистенциума. Моля, имайте пред вид, че всички тези означения са напълно условни, тъй като са изразени чрез словото, а то е инструмент, характерен за нашето измерение.  Това е все едно да искаш от военните да не воюват, от вълка да стане вегетарианец и т. н. А да ограничиш интелекта, това означава да  се премоделира човешката същност - и като краен резултат да се  унищожи, като такава, каквато я познаваме,  все още,  днес. Разумът, е този който се опитва да подреди Хаоса, до степен -  до която му стигат възможностите. Те не са особено големи, за съжаление, независимо от очакванията . И тук идва ролята на Вярата – личната, индивидуална, а също така общочовешка Вяра, която съвсем не е хомогенно понятие / по напълно обясними причини, които се коренят във всяка една религия - поотделно и като цяло/,  в това, че Човешкото същество ще продължи лека полека да навлиза в територията на непознатото , /това е и понятието за Мрака, който също има и личностни и общочовешки параметри/ и да отвоюва части, които да приобщава към Светлината. В този ужасно труден процес  най-способните, най-талантливите и духовно издигнати личности се стопяват - за да могат другите да постигнат също относителен напредък - защото еволюцията за съжаление е изградена на принципа на скачените съдове - Баланс се постига когато се изравни нивото и чак тогава започва новото наливане и така до безкрайност. Разбира се, в общия ход на Еволюцията, това наливане няма прекъсване и е нон стоп. Само теоретично се намесва факторът време, за да изравни нивата. Тук имам пред вид, че всички постижения на човечеството са постигнати на базата на знанията, прозренията и усилията на знаещите и духовни извисени личности – без които процесът на Еволюция е немислим и които са поставили в услуга на човечеството своите постижения – защото съществува Закон , който гласи – Вселената дава, но не за частно ползванеJ И всеки, опитал се да „приватизира” за себе си това , което му е дадено, търпи санкции.  Революционните събития, които са продиктувани от волята и желанието на Човекът за по-бърз ход на промените, за голямо съжаление не винаги  /дори в повечето случаи дават недостатъчно добри резултати/, защото същото това преливане в скачените съдове няма достатъчно време за да изравни ниватаJ Огромната роля, която има масовото съзнание си казва думата. И нека да не забравяме, че преди да стане трагедията с Титаник през 1912 г , близо 30 години по-рано, беше написан романът, описващ детайлно тези събития.

Когато наука, философия, медицина, антропология, астрология... - когато цялото човешко знание се обедини и постави на върха на копието вярата,  ще минем крачка, ако не встрани то напред!:)

AM
13.12.13                                                 Bxl